Бебето е мое
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
Кал Бонър, легендарният куотърбек на „Чикаго Старс“, изглежда, е перфектният избор. Но красивата му външност и недодяланото му държане са измамни. Д-р Джейн твърде късно разбира, че всъщност той е много по-умен, отколкото показва. Както и че съвсем не е съгласен да бъде използван и захвърлен...
Преди да успее да го направи обаче, той сведе поглед и едното ъгълче на устните му се повдигна.
-Гуфи.
Бяха я наричали много неща, но не и това и тя кипна.
- Какво каза?
- Нощницата ти. - Бонър се пресегна и с връхчето на пръста си проследи апликацията върху извивката на гърдата й. - Гуфи.
- О! - Гневът й се отцеди.
Съпругът й се усмихна и прокара нокът по очертанията на фигурката. Кожата на гърдата й настръхна, а зърното й се втвърди. Джейн се ненавиждаше, задето реагира по този начин на нещо, което очевидно беше добре пресметнат ход от негова страна. Нищо чудно, че имаше такова огромно самочувствие - вероятно можеше да възбужда жените и насън.
- Надявам се да доставяш удоволствие на себе си, защото върху мен няма никакъв ефект.
- Така ли? - Той сведе поглед към предницата на нощницата й, където се виждаше недвусмислено доказателство за противното.
Толкова беше арогантен, така самонадеян. Трябваше да си отмъсти, поне мъничко, затова поклати глава и го изгледа тъжно.
- Все още не си го разбрал, нали, Кал?
-Кое?
- Няма значение. - Тя въздъхна. - Предполагам, че под тази самонадеяна маска не си чак толкова лош и не искам да нараня чувствата ти.
В гласа му се промъкнаха войнствени нотки.
- Не се тревожи за чувствата ми. Какво не съм разбрал?
Джейн махна безпомощно с ръка - учудващо сполучлив
жест, като се има предвид, че й беше за първи път.
- Глупаво е. Наистина не ми се говори за това.
-Говори!
- Е, добре. Казано направо, това, което ти явно не разбираш, е, че не си мой тип. Престо не ме възбуждаш.
,,Кого лъжеш?"
Той отпусна ръка.
- Не те възбуждам?
- Сега те ядосах, нали?
- Да си ме ядосала? Защо, по дяволите, да съм ядосан?
- Изглеждаш бесен.
- Е, очевидно не си чак толкова проницателна, колкото си мислиш.
- Добре. Освен това съм сигурна, че липсата ми на реакция се дължи на проблем с моята проницателност и няма нищо общо с теб.
- Дяволски си права.
Леко свиване на рамене.
- Открай време предпочитам друг тип мъже.
- И какъв е този тип?
- Ами, не толкова едри. Не така шумни. Изискани мъже. Учени.
- Като доктор Крейг Елкхарт? - Той буквално изплю името.
- Какво знаеш за него?
- Само, че те е зарязал заради двайсетгодишна секретарка.
- Не беше секретарка. Въвеждаше данни. И той не ме заряза.
- Аз чух друго. Отървал се е от теб като от непотребна дрипа.
- Нищо подобно. Разделихме се по взаимно съгласие.
- Взаимно съгласие - друг път.
- Вдигаш пара, защото нараних гордостта ти, когато ти казах, че не ме привличаш.
- Срещнал съм немалко лъжкини в живота си, но никоя не може да се сравнява с теб. Признай си, професоре. Възбуждам те толкова, че едва издържаш. Стига да поискам, само след трийсет секунди вече ще си гола и ще се молиш да го направя.
- Няма нищо по-жалко от застаряващ мъж, който се хвали с повяхващите си сексуални умения.
- Повяхващи!
Джейн видя как по скулите му бавно се разлива червенина и разбра, че най-сетне го беше направила. Беше стигнала твърде далеч и сега трябваше да си затвори устата.
- Не се тревожи, Кал. Все някъде ще се намери жена, която да я е грижа достатъчно, за да ти отдели нужното време.
Червенината стигна до ушите му.
Тя го потупа по гърдите.
- А ако и това не подейства, чувала съм, че имплантите вършат чудеса.
Светлите му очи се разшириха, сякаш не можеше да повярва
на чутото.
- Мисля, че има и устройства, които не изискват хирургична намеса, а използват налягане и вакуум. Ако се наложи, може дори да измисля някое специално за теб.
- Дотук беше! - Червенината се оттегли от лицето му и преди Джейн да разбере какво става, той наведе рамо, подпря го внимателно на корема й я вдигна. - Опа, сладурче!
Тя установи, че се взира в дъното на дънките му - протъркан плат, опънат върху стройни, мускулести хълбоци. Усети, че й се завива свят и не беше сигурна дали се дължи само на притока от кръв в главата й.
-Кал?
- Аха?
- Моля те, пусни ме.
- След минутка. - Излезе във фоайето, като вървеше внимателно, заради бременността й. Беше сложил ръка зад коленете й, за да я задържи на място и докато се изкачваше по стълбите, я потупа по голото бедро. - Просто стой неподвижна и всичко ще бъде наред.
- Къде отиваме?
- Да посетим Злата кралица.
- Злата кралица? Какви ги говориш? Пусни ме!