Невинният
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Невинният». Краткое содержание книги:
— Толкова си небрежна. Как можа да не се обадиш? Чаках, чаках…
Лорън поклаща глава.
— Започва да ми писва, мамо.
— От кое?
— От постоянното ти мрънкане.
— Искаш да ме изгониш ли?
— Не съм казала това.
— Но точно него имаш предвид, нали? Да ми видиш гърба.
— Да.
Кармен зяпва с ръка връз сърцето. Положително някога е имало мъже, които да реагират на този цирк. Лорън помни купищата снимки на младата си майка — така прекрасна, толкова нещастна, до такава степен убедена в несправедливостта на своята участ.
— Готова си да изхвърлиш на улицата собствената си майка?
— Не. Ти попита дали искам. Да, искам. Но няма да го сторя.
— Толкова ли съм отвратителна?
— Просто… просто стой настрани от мен.
— Но аз не искам нищо друго, освен да бъдеш щастлива.
— Добре.
— Искам да си намериш някого.
— Мъж ли имаш предвид?
— Естествено.
Мъж — това е стереотипният лек на Кармен за всяка болка. На Лорън й се ще да каже: „Точно така, мамо, виж до какво непоносимо щастие са те докарали мъжете“. Но премълчава.
— Не искам да бъдеш все сама — развива своята мисъл майката.
— Като тебе — завършва я Лорън против волята си.
Не дочаква отговор. Отива в банята и започва да се приготвя за лягане. Когато излиза, майка й е заела отново хоризонтално положение върху дивана. Телевизорът е изключен, а климатичната инсталация — включена.
— Съжалявам — обажда се Лорън.
Майката мълчи.
— Обаждал ли се е някой?
— Том Круз звъня два пъти.
— Добре, лека нощ.
— Да не чакаш онова твое приятелче да те потърси?
— Лека нощ, мамо.
Лорън влиза в спалнята и включва лаптопа. Проверява за съобщения. Нищо. Пит, новият й приятел, не я е търсил. Всъщност не се е обаждал вече три дни. Като изключим обажданията от собствената й служба, други няма никакви.
Господи, колко е печално това.
Пит е добър човек, леко затлъстял и се поти повече от нормалното. Някакъв началник от регионално значение е в една от големите търговски вериги. Лорън така и не знае с какво точно се занимава, най-вероятно, защото не я интересува особено. Нищо сериозно, нищо устойчиво не ги обвързва тях двамата. Просто си карат така във времето и пространството, колкото да не противоречат на динамичния закон за инерцията. Но той действа неопределено време само в идеални условия. А всяко триене води до забавяне на движението и накрая — до спиране.
Обхожда с поглед стаята — грозни тапети, невзрачно бюро, сгъваема нощна масичка.
Що за живот е това?
Лорън се чувства остаряла и лишена от перспективи. Минавало й е през ума да се пресели на Запад — в Аризона или Ню Мексико. Където е топло и ново. Където може да започне от самото начало. При по-благоприятни климатични условия. А истината е, че тя въобще не обича да излиза навън. Харесва дъжда и студа, защото й позволяват да си седи у дома, да гледа телевизия или чете книга напълно свободна от тягостното чувство за вина.
Компютърът внезапно оживява. Съобщение от Ед Стейнбърг:
„Лорън,
Не ми се ще да ровя из архива на Тревор Уайн във връзка с Макс Дароу, без да го уведомявам. Ще го направим утре заран. Това е засега. Поспи малко. Ще се видим в девет сутринта.