Невинният
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Невинният». Краткое содержание книги:
— Къде?
Тя удря клавиш и присвива очи.
— На около шест километра от мястото, където си застанал в момента. — Сваля очилата и го поглежда втренчено. — В хотел „Хауърд Джонсън“ край летище „Нюарк“.
Глава 25
— Сигурна ли си? — пита Мат.
Сингъл кимва.
— Най-малко от две вечери. Стая 515.
Мат се мъчи да подреди общата картина, но отделните части изобщо не пасват.
— Имаш ли телефона?
— На „Хауърд Джонсън“ ли? Мога да го изтегля от Мрежата.
— Ми тегли…
— Ще вземеш просто да му позвъниш направо?
— Да.
— И какво ще му кажеш?
— Засега нищо. Искам само да проверя дали гласът е същият.
— Същият като кой?
— Като на мъжа, дето ми се обажда, за да ми разправи какво щял да прави с Оливия. Искам да разбера дали е бил Чарлс Тали.
— И какво, ако е бил?
— Да не мислиш, че разполагам с някакъв стратегически план? Опипвам наслуки.
— Вземи моя телефон. Номерът му не излиза върху другия дисплей.
Мак го поема. Сингъл диктува номера. На третото позвъняване се обажда телефонистка:
— Хотел „Хауърд Джонсън“ на летище „Нюарк“.
— Стая 515, ако обичате.
— Един момент.
При първото позвъняване сърцето му скача към гърлото. Третото е прекъснато по средата от мъжки глас. Мат затваря. Сингъл го гледа.
— Е?
— Да. Той е — шепне Мат. — Същият тип.
Тя скръства ръце и се мръщи.
— И сега какво?
— Бихме могли още малко да поразгледаме снимката и клипа.
— Добре.
— Само че не знам какво бихме могли да разберем. Може да греша. Може и на двете места да е Тали. Ще трябва да говорим с него. Я си представи, че са двама различни…
— При всички случаи трябва да се говори с него — отбелязва Сингъл.
— Точно така. Не виждам друга алтернатива. Ще трябва да отскоча дотам.
— Ние ще трябва да отскочим.
— Бих предпочел да отида самичък.
— И аз бих предпочела да си легна с Хю Джакман34, вместо да се разправям с тебе посред нощ, ама не дават — отвръща Сингъл, докато се изправя. Смъква ластичето от конската опашка, опъва я на нова сметка и пак пристяга. — Идвам.
По-нататъшната разправия просто би забавила настъпването на неизбежното.
— Добре, но ще останеш в колата. Може би като се изправим двамата лице в лице — като мъж и мъж — ще бъде по-склонен да каже нещо.
— Добре де. — Сингъл е вече при вратата. — Аз карам.
Пътят им отнема десетина минути.
Хотел „Хауърд Джонсън“ би могъл да се разположи и в по-голямо бунище, но не без специално разрешение от санитарните власти. А може и да са си го осигурили. Откъм едната му страна се вижда изход от магистралата с кабинки за плащане на таксата. От другата се намира паркингът за служители на „Континентал Еъруейз“. Малко по-надолу по магистралата се издига сградата на Щатския затвор, удобно (много по-удобно от хотела) разположена спрямо летището. Идеална конфигурация за бързо бягство.
Сингъл спира пред главния вход.
— Убеден ли си, че е най-подходящо да отидеш сам? — пита го тя.
— Да.
— Дай ми първо номера на мобилния си.
— За какво ти е?
— Имам един приятел, финансова акула от Уолстрийт, той ме отвори на този номер. Избирам те, ти отговаряш и оставяш апарата включен. Аз натискам на моя бутона mute и така изключвам микрофона му. След това сме в постоянна еднопосочна връзка. Аз чувам всичко, което става около теб, но от твоя телефон не излиза звук. Стане ли напечено, просто викаш.
Мат смръщва вежди.
— И всичко това си го научила от някаква финансова акула, значи.
— Не ти трябват подробности.
Сингъл набира телефона на Мат, той го включва, а тя изолира микрофона на своя апарат.
— Закачи го на колана си — казва тя. — Усетиш ли нещо не наред, викаш, без да се срамуваш.
— Добре.
Фоайето е пусто. Нищо чудно, с оглед на късния час. Мат чува тих звън, когато стъклената врата се плъзва встрани. Нощният администратор, небръснат дебелак с вид на претъпкан с пране чувал, се залюлява насреща му. Мат махва небрежно с вид на гост в заведението и онзи махва в отговор, преди да се свлече обратно на мястото си.
Мат стига асансьорите и натиска бутона за повикване. Само една клетка действа. Чува придруженото с мъчително скърцане нейно потегляне, но за пристигането отива бая време. В главата му проблясват образи: видеоклипът, платинената перука. Все още няма ни най-малка представа какво би могло да означава всичко това.
34
Австралийски актьор, телевизионна и филмова звезда. — Б.пр.