Под купола 1 част

— О, не се безпокой; все пак живеем в Честърс Мил, а не в Ню Йорк.

Барби не беше сигурен дали има голяма разлика между градските и провинциалните мишки, когато са подложени на внезапен стрес, но реши да си замълчи. Джулия определено познаваше местните хора по-добре от него.

— Естествено, може и да греша — в същия момент каза тя, сякаш бе прочела мислите му. — Ето защо изпратих Пит там. — Джулия се огледа наоколо. На бара седяха няколко души, които довършваха омлетите и кафетата си, а и масата за игра на карти в задната част на ресторанта също бе заета от „дежурното“ присъствие — неизменните старци, които бистреха какво се е случило досега и какво ще се случи занапред. В централната част на заведението обаче нямаше никой друг освен нея и Барби.

— Трябва да ти кажа някои неща — прошепна му тя. — Спри да сновеш наоколо като трудолюбива пчеличка и седни за малко.

Той се подчини, като наля кафе и на себе си. Беше от дъното на каната и имаше вкус на нафта… но пък именно там се съдържаше най-много кофеин, нали така?

Джулия бръкна в джоба на роклята си, извади мобилния си телефон и го плъзна по масата към младия мъж.

— Твоят човек Кокс се обади отново в седем тази сутрин. Май и той не е спал много тази нощ. Накара ме да ти дам това. Сигурно не знае, че ти също имаш мобилен телефон.

Барби не удостои апарата ѝ с никакво внимание.

— Ако вече очаква доклад от моя страна, значи сериозно е надценил способностите ми.

— Не е казвал подобно нещо. Изтъкна, че ако му потрябваш, иска да може да те открие по всяко време.

Тези думи предопределиха решението му. Той избута мобилния телефон обратно към Джулия. Тя го взе без особена изненада.

— Каза още и че ако не ти звънне до пет днес следобед, ти трябва да му се обадиш. Щял да има важни новини. Искаш ли номера с прелюбопитния цифров код?

Той въздъхна.

— Давай го.

Тя му го написа на една салфетка; елегантна редичка от красиво изписани дребни цифрички.

— Мисля, че се канят да опитат нещо.

— Какво?

— Той не навлезе в подробности; просто интуицията ми подсказва, че в момента имат няколко възможности и обмислят коя от тях да приложат.

— Определено е така. Какво друго си мислиш?

— Кой казва, че има нещо друго?

— Никой — усмихна се Барби. — Просто интуицията ми го подсказва.

— Добре де, Гайгеровият брояч.

— Мислех си дали да не поговоря с Ал Тимънс за това. — Ал беше портиер на кметството и редовен посетител на „Дивата роза“. Барби се разбираше много добре с него.

Джулия поклати глава.

— Смяташ, че не е добра идея? Защо?

— Искаш ли да ти кажа кой даде на Ал личен безлихвен заем, за да може да изпрати най-малкия си син в колежа „Християнско наследство“ в Алабама?

— Да не би да е Джим Рени?

— Точно така. Сега да продължим с малката ни викторина. Познай на чие име е регистриран снегоринът на Ал.