Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
След пет минути вратата се отвори и мъжът застана на прага. Краката му бяха оковани с къса верига, която го караше да залита. Ръцете му също бяха оковани — на кръста. Беше почти метър и осемдесет, с тяло кораво като камъните в каменоломната, които трошеше шест дни в седмицата, кожата му бе загоряла до кафяво, кестенявата му коса бе късо подстригана. Двете години, прекарани в Гроба, бяха вдълбали бръчки по лицето и около устата му, но очите му бяха нащрек и огледаха всеки милиметър от лицето на Вейл.
— Ефрейтор Бекер, можете да свалите веригите — каза Вейл.
— Трябва да стоят, сър. Такъв е правилникът на затвора.
Вейл се изправи и каза:
— Е, аз съм от екипа на генералния прокурор, така че мога да ви наредя да ги свалите.
Бекер остана втренчен във Вейл няколко секунди, после отключи веригите и ги свали от китките на Джордан.
— Ще си разделим отговорността, сър. Веригите на краката му остават.
Вейл помисли за момент и после повдигна рамене.
— Добре. — И протегна ръка на Джордан. — Аз съм Мартин Вейл.
Джордан пренебрегна ръката му.
— Гари Джордан — произнесе той с глас, изпълнен със сачмени лагери.
Вейл кимна към масата и столовете и каза:
— Седнете. — После се обърна към Бекер. — Ще ви чукна, щом свърша.
— Но аз трябва да…
— Ще ви чукна, когато свърша, ефрейтор — повтори Вейл, без да гледа към пазача, и седна от другата страна на масата срещу Джордан.
— Да, сър — избъбра Бекер, излезе и заключи вратата отвън.
Джордан се изсмя.
— Оттук до двора има четири стоманени врати с дистанционно заключване и отключване. После петдесет метра открито място, а след това четириметрова стена с електрическа мрежа отгоре. А и сте видели какво е от другата страна на стената. Но не смее да свали веригите от краката ми.
Вейл хвърли пакета с цигарите върху масата и каза:
— Пушете.
Джордан пропусна предложението му покрай ушите си.
— Били сте много път за нищо. — Говореше бавно и провлечено, точно като стар фермер.
— Откъде знаете, че съм бил много път?
— По дяволите, тук е такова място, че откъдето и да идвате, все сте били много път — каза Джордан. — Мислех, че съм разговарял с всички от екипа на генералния прокурор.
— Аз съм нов.
— Е, надявам се пътуването ви да е било приятно, защото иначе си е чиста загуба на време.
— Откъде знаете какво искам?
— Питали са ме за всичко, което има да се пита. Мога да отговоря на всичките ви въпроси само с три думи. — Той се приведе над масата към Вейл. — Не… знам… нищо.
— Вие сте били член на Светилището на Бога и на Божия гняв — каза Вейл. Това не беше въпрос.
— Толкова време мина, че нищо не помня.
Вейл го изгледа над масата и изпита мимолетно чувство на симпатия и съчувствие към този човек. Все още без да е сигурен за причината, поради която разпитва този несъгласен с данъците човек, той реши да разиграе един от старите си номера от времето, когато беше областен прокурор на Чикаго.
— Какво ви липсва най-много? — попита той небрежно.
Въпросът заинтригува Джордан. Той погледна към прозореца и сякаш се унесе в мислите си.
— Какво искате, поезия ли? Мирисът на дъжд, в първите минути, когато закапва, и сеното в хамбара в началото на сезона, да слушам смеха на малкото си момиченце, конете как пръхтят в ранна зимна утрин… — Той спря, извърна глава към Вейл и кремъкът отново се върна в гласа му. — Не ми липсва нищо. Всичко ще си бъде там, когато изляза.
— Гари… имате ли нещо напротив да ви наричам Гари? Добре. Дойдох с едно предложение.
— Вие да не правите предложения?
Вейл се усмихна.
— Може би сте чули за въоръженото нападение над конвоя с оръжие.
— Тук всеки ден само за обири слушам.
— Знаете кое имам предвид.
Джордан се втренчи във Вейл.
— Кога е станало?
— Снощи.
— Господин Вейл, ще го научим, когато го чуем по радиото.
— Един конвой, прекарващ оръжие, е бил нападнат и разбит в Монтана. Десет войници са убити. Има мераклии да го закачат на Генерала.
— На Енгстрьом?
Вейл кимна.
— По дяволите. Няма да стане.
— Откъде сте толкова сигурен? Това е станало снощи, а вие сте тук от две години.