Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
Никой не бе успял да се измъкне от затвора до този момент, макар че двама южноамерикански наркобарони, излежаващи доживотни присъди, веднъж се бяха опитали да избягат от каменоломната. Охраната безучастно ги бе наблюдавала как бягат през пустинята. Когато накрая бяха припаднали от жегата и от жажда, един хеликоптер бе зависнал ниско над тях и бе пуснал винта на пълни обороти — и за десет минути ураганният вихър бе разкъсал дрехите им. Двамата бяха върнати голи и ожулени до кръв от пясъка. Наказанието им беше: никаква поща, никакви посещения, никакъв контакт с външния свят в продължение на шест месеца, килиите им бяха постоянно осветени деветдесет дни — двадесет и четири часа на ден.
— Тук управлява морската пехота — каза Файърстоун.
— Службата им трае една година. Получават възнаграждение като при война.
— Пързаляте ме.
— Няма майтап.
— Какво дирим тук, за Бога? — попита Вейл.
— Ще се запознаете с другата страна на монетата — отговори Файърстоун. — Джордан е от ръководството на Светилището, много близък до Енгстрьом. В началото ще ви се налага да дърпате с ченгел думите от устата му, но ако продължите да говорите и ако той си помисли, че над Генерала е надвиснала някаква заплаха, може да си поразвърже езика. Така или иначе, ще се съгласи да поприказвате, та поне да откачи един-два часа от каменоломната. Няма да издаде нищо. Каквото и да ви каже, ние вече го знаем.
— Защо тогава не ми го казахте и не ни спестихте тази ужасна разходка?
— Заповед на началството. — Файърстоун замълча за момент, след което добави: — С оглед целите на посещението ви можете да кажете, че сте от кабинета на генералния прокурор. Просто кажете, че сте от службата на генералния прокурор. Няма нужда да го усуквате.
— Е, все ще се оправя — отвърна Вейл, докато напредваха през тунела от бодлива тел под напрежение, огледа се и добави: — Това място няма да върне на данъкоплатеца дори и един цент от парите му.
— В действителност това е самоиздържащо се учреждение. Пълна самоиздръжка. Тук има две хиляди и петстотин отявлени престъпници — минималната присъда тук е пет години. Отглеждат си сами зеленчуците, също и някои плодове. Предсрочно освобождаване оттук няма. Всеки, попаднал в Гроба, си излежава присъдата до последната секунда.
— Какъв е процентът на самоубийствата?
— Никога не съм се интересувал.
Стигнаха вътрешния двор и ги въведоха в една малка чакалня. Присъствието на морската пехота личеше навсякъде. Залите и стаите бяха безукорно чисти, металните повърхности блестяха, бюрата и масите бяха излъскани като огледала. Двете хиляди и петстотин затворници бяха херметично опаковани в блокове с климатични инсталации, по един в килия. През уикендите имаха право на двучасова разходка в двора. Никаква телевизия, никакво радио, никакви зали за културизъм. Можеха да си поръчват книги и списания от предварително подготвени списъци всяка сутрин — носеха им ги вечерта. Имаха по два часа на разположение да четат, да пишат писма или просто да зяпат тавана.
В чакалнята ги чакаше един морски пехотинец, младеж с упорито изражение, който се изпъна мирно, когато влязоха, и кимна отсечено.
— Добре дошли в Койот Флатс — каза той, погледна табелките с имената им и продължи:
— Господин Вейл, елате с мен, ако обичате.
Вейл се обърна към Файърстоун.
— Вие няма ли да дойдете?
Файърстоун поклати глава.
— Аз само ги доставям, господин Вейл, не разговарям с тях.
Пехотинецът поведе Вейл по един коридор, отключи една стоманена врата, отвори я и попита:
— Пушите ли, сър?
— Да — отвърна Вейл. — Трета година как ги отказвам.
Пазачът му връчи малък метален пепелник и каза:
— Ще доведа затворника. Не му позволявайте да се докопа до пепелника — той може да се превърне в доста опасно оръжие.
— Няма да забравя предупреждението ви. Как се казвате?
— Ефрейтор Бекер, сър.
— Добре, ефрейтор Бекер, благодаря ви.
Малката стая му се струваше позната — стаите за разпити навсякъде си приличаха: маса, покрита с линолеум, два стола с твърди облегалки, малко зарешетено прозорче близо до тавана, мъждива крушка, също зарешетена, гадна миризма на лизол. Той седна, запали цигара и зачака.