Защото го заслужавам
- Автор: фон Зигесар Сесили
- Серия: Gossip Girl #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 978-954-761-344-7
- Переводчик: Ася Терпешева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото го заслужавам». Краткое содержание книги:
Сесили фон Зигесар е известна със своите книги за тийнейджъри и особено с поредицата за Интригантката, по която през 2007 г. е заснет телевизионен сериал.
— Ванеса? Слушаш ли ме? — попита Кен. — Първият урок, който трябва да научиш в този бизнес, е, че часовникът никога не спира.
Ванеса го погледна с една полуразвеселена, полуотегчена усмивка на Мона Лиза. Въпреки че беше поласкана от поканата на Кен да работи с него, нямаше никакво намерение да става мини-Могул. Искаше да има собствен стил и собствена кариера, не да изразходва енергията си за нечия чужда работа, колкото и да е добра. Тя поклати обръснатата си глава.
— Съжалявам.
Без да може повече да се сдържа, брадичката на Кен Могул изчезна напълно. Той очевидно гледаше на себе си твърде сериозно. Ванеса се изправи и откъсна светлосинята реклама от таблото над главата му. Предполагаше се, че двамата с Дан правят заедно филм, но ако можеше да се вмъкне в клуба без негово знание и да го снима как чете, щеше да е много по-добре. Дан винаги излизаше по-сполучливо, когато не знаеше, че го гледат.
— Благодаря ти — каза на Кен. — Поласкана съм, наистина. Но работя по нещо ново, самостоятелно. Искам да го завърша.
Кен Могул повдигна очилата си на носа и погледна през прозореца.
— Ти губиш.
— Благодаря за кафето — каза Ванеса, въпреки че той вече не я гледаше. Тя загъна рекламния лист и го пъхна в джоба си. — Късмет в Кан.
Кен Могул закопча коженото си палто „Прада“ и нахлупи качулката на главата си, сякаш искаше да се изолира напълно от нея.
— Чао.
Ванеса тръгна към вкъщи, за да прегледа камерата си и да види какво й трябва за „Ривингтън Роувър клуб“ утре вечер. Когато свърши четенето, щеше да излезе от тълпата и да го изненада с една голяма чаша ирландско кафе, любимата му напитка. Щяха да обменят истории за всички откачени известни личности, с които са се запознали през изминалата седмица. После щеше да го закара вкъщи и да му припомни какво е изпуснал. Щеше да му покаже какво означава да загуби отново девствеността си, така както го беше описал в онази шантава поема.
Все едно че имаше нужда.
С преоткрива сълзите
— Искаш ли да вземеш Муки и да се разходим заедно? — Арън попита Блеър през затворената врата на спалнята й. Беше сряда следобед и тя седеше затворена в стаята си от понеделник. Вратата се отваряше единствено, за да вземе сандвичите със сирене бри и домати и чашите с горещ шоколад, които Мъртъл й носеше в десет и в пет часа. Тя дори заповяда на семейния лекар да й напише извинителна бележка за една седмица отсъствие от училище. Докторът увери майка й, че не е болна. Училищата като „Констънс“ натоварваха девойките прекалено, особено в горния курс, и освен това бяха стресирани в стремежа си да влязат в най-добрите колежи. Блеър имаше нужда само от няколкодневна почивка и след това всичко ще бъде наред.
Добре де, не точно. Блеър използваше няколкодневната почивка, за да преоткрие себе си — като Мадона.
Арън отвори вратата и надникна в стаята. Въздухът беше спарен, миришеше на цигари и ментова вода за зъби. Главата на Блеър беше увита с бяло-розово шалче „Пучи“. Лежеше на леглото с кръстосани глезени, облечена в бял халат и пушеше „Мерит ултралайт“ с дълго черно цигаре. Видът й напомняше много на Грета-Гарбо-под-прикритие, а това беше и търсеният ефект.
В другия край на стаята беше телевизорът и тя гледаше без звук „Великият Гетсби“ с Робърт Редфорд и Миа Фароу. Блеър дърпаше от цигарето с драматично унесен поглед. Нямаше сили да гледа към Арън, който носеше отново тениската на „Харвард“ — сякаш нарочно искаше да я дразни. Тя вече беше изтръгнала надписа на „Йейл“ от балдахина над леглото си и го беше хвърлила през прозореца заедно с тениската на „Йейл“ на баща си.
— Ако нямаш нищо против, бих искала да се разкараш от стаята ми.
— Тъкмо си тръгвах — отговори Арън. — Обаждала ли си се скоро на Серена?
Блеър поклати глава.
— Защо?
— Просто питам — Арън вдигна рамене объркано. От петък вечер се събираше с приятелите си в „Скарсдейл“ и не беше виждал или говорил със Серена след шоуто „Ле Бест“. Извади от задния си джоб тънък пакет билкови цигари и го метна на леглото й.
— Опитай тези — посъветва я. — Сто процента натурални са и миришат много по-хубаво от лайната за масово производство.
Блеър изрита пакета на земята.
— Приятна разходка.
Арън затвори вратата плътно зад себе си и излезе навън с Муки. Влезе в парка на 72-ра улица и пое по пътя, който водеше към малък дървен мост над един поток, вливащ се в езерото. Муки спираше от време на време, за да рине енергично в снега с кафеникавобелите си лапи, сякаш търсеше някоя своя кучешка играчка, забравена от миналото лято. После се отказваше и продължаваше да ходи.