Защото го заслужавам
- Автор: фон Зигесар Сесили
- Серия: Gossip Girl #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 978-954-761-344-7
- Переводчик: Ася Терпешева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото го заслужавам». Краткое содержание книги:
Сесили фон Зигесар е известна със своите книги за тийнейджъри и особено с поредицата за Интригантката, по която през 2007 г. е заснет телевизионен сериал.
Една ниска блондинка с тъмни слънчеви очила и синя шапка „Янкис“ изтича покрай него с тениска АЗ ОБИЧАМ АРЪН върху червения си велурен екип за бягане — същата тениска АЗ ОБИЧАМ АРЪН, която Серена носеше на шоуто „Ле Бест“. На Арън му се стори, че блондинката беше актрисата Рене Цвингдингер, или както там й беше името, но не беше напълно сигурен. Струваше му се доста забавно известни актриси и модели да носят тениски с неговото име, при положение че той беше просто едно момче, което излизаше с едно хубаво момиче, с което май вече не бяха заедно.
Дървеният мост се появи и Арън забеляза, че беше пълно с хора и оборудване, някакъв вид екип. Доближи се още малко и в ледената вода забеляза малък надуваем сал с един мъж, който регулираше обектива на камерата си.
Арън остави Муки да преследва катеричките под дървото и започна да наблюдава сцената. Хората от моста се разпръснаха и той видя едно момиче с гънка жълта рокля на слънчогледи и сини сандали. Русата й коса се вееше от ледения вятър. Беше Серена, разбира се. Нямаше как да я сбъркаш.
Муки хукна в снега към Серена, виеше от радост и размахваше малката си четинеста опашка.
— Муки, спри! — извика Арън. Всички на моста, включително Серена се обърнаха да погледнат.
— Муки! — изписка Серена, навеждайки се да целуне кучето по мокрия нос, докато се въртеше доволно между краката й. — Как си, красавецо?
Арън се запъти към моста с ръце пъхнати навътре в джобовете на зелените си войнишки панталони.
— Съжалявам — промърмори на екипа от гримьори и стилисти.
— Няма нищо — каза Серена и се изправи. Отдели се от антуража си и целуна Арън леко по бузата. Жълтата й рокля беше изрисувана с шарени сини птички и червилото й миришеше на диня. — Тъкмо снимаме реклама на парфюм. Можеш да гледаш, ако искаш.
Арън остана с ръце в джобовете. Имаше милион неща, които Серена можеше да каже, за да го накара да се чувства виновен: че се е скрил в „Скарсдейл“ и не й се обаждаше, но Серена беше над тези неща. Тя наистина беше прекрасна, а това беше една от причините, поради които трябваше да я остави. Прекалено много усилие изискваше да бъдеш с някого с такова ниво.
— Не ми позволявай да те задържа — каза Арън. Той отвори кутията си с билкови цигари и й предложи една. Тя си взе и я задържа в начервените си устни, докато й поднесе огънче. — О, благодаря за розите.
Серена издиша сладкия пушек в студения въздух.
— Така и не си направихме татуировки.
Арън се усмихна нежно.
— Може би е за добро.
В ъгъла на дясното й око се заформи една перфектна сълза и се олюля на ръба на долния й клепач.
— Хайде да действаме — извика фотографът от надуваемия сал.
Серена се обърна да му махне, жълтата й рокля се завъртя около коленете й и русата й коса се разпиля. В този момент сълзата падна на красивата и буза — перфектна илюстрация на всяка човешка емоция, която „Ле Бест“ искаше да отрази в новата си реклама за парфюм. Трябваше да заличат цигарата от ръката на Серена и настръхналата й кожа по ръцете и краката, но нямате представа колко е лесно това.
Рехабилитационното е новият курорт
След като изгледа „Великият Гетсби“ два пъти едно след друго, Блеър изключи телевизора и взе телефона. Имаше нужда да говори с някого, да каже на света, че е жива — въпреки всичко. Проблемът беше, че не искаше да говори с никой от хората, които познаваше, включително с живеещия във Франция хомосексуален баща, на когото винаги разчиташе да я развесели. Ако можеше да има някой друг, някой нов и различен, който…
Всъщност имаше един човек, на когото можеше да се обади. И защо, по дяволите, да не му се обади, когато той й се беше обадил съвсем неочаквано миналата седмица, докато си подстригваше косата?
Тя набра бързо номера на Нейт и за нейно учудване, той го вдигна.
— Нейти? — Блеър промълви в телефона. — Чух всичко, което е станало. Как си? Добре ли си?
— Да, в интерес на истината, много съм добре — отговори Нейт и звучеше подозрително трезвен. — Наште са доста разстроени от станалото и не знам как може да повлияе на шансовете ми в „Браун“, но засега съм добре.