Защото го заслужавам

Животът на богатите и известните

В сряда след училище Дан стоеше във фоайето на хотел „Плаза“, играеше си с яката на новия си черен костюм „Агнес Б“ и стискаше малката червена книжка с кожена подвързия, която Мистъри му беше подарила за Свети Валентин. Само един път преди това беше влизал в „Плаза“ — двамата с Ванеса бяха в Сентръл Парк, снимаха филм за едни кънкьори на лед и Ванеса трябваше да отиде до тоалетната. Дори и в изискания си нов костюм не изглеждаше на място в тази помпозна среда.

Трябваше да свиква. В края на краищата щеше да става известен автор, да пие редовно чай с агента си в скъпи хотели.

Сиромах човек в стъклен замък, се оформи в главата му началото на поема.

— Даниел! — Дан чу Ръсти Клайн да го вика от другата страна на залата. Този път червената й перука беше на две големи опашки от двете страни на главата й и огромната й висока фигура беше облечена в странна японска роба тип гейша на малки бели цветчета и обута във високи черни кожени ботуши — все едно не беше достатъчно висока. Мистъри стоеше до нея като изгладнял призрак, с дрипаво наметало в сливов цвят и износени кафяви кожени ботуши. Гръдната й кост стърчеше от хилавото тяло като самолетно крило и устните й бяха така напукани, че изглеждаха бели.

Скелетът на принцесата се превръща в прах.

— Здравейте — Дан поздрави небрежно, все едно че редовно висеше в „Плаза“ след училище… Сребърната гравитационна химикалка на Мистъри се опираше в гърдите му под бялата риза на „Агнес Б“. — Благодаря за подаръците.

Ръста го притисна в една голяма мечешка прегръдка, задуши го с отвратителния си парфюм с мирис на развалена риба и нацапа бузата му с оранжево-розово червило.

— Скъпи, толкова много се забавлявахме с Мистъри да ти купуваме подаръци! Трябваше да си наложим да спрем.

Мистъри прокара език през пожълтелите си зъби.

— Пиехме мартини и анализирахме Кафка като две стари професорки — каза с пиянски глас. Имаше вид, все едно не беше спала от седмици. Премигна със сивите си сънливи очи. — Сега, когато си тук, мога да ям. Повишаваш ми апетита.

Костите положени върху крилата на една нощна пеперуда зашити с паяжини.

— Оттук — закиска се Ръсти, без да обръща внимание на странното произношение на Мистъри. Тя ги упъти през огромното преддверие към една голяма зала за чай, изпълнена с позлатени огледала, дрънчащи чаши и прекалено напарфюмирани госпожи с току-що фризирани коси. Кръглата маса с бяла покривка беше подредена със сребърни чаши за чай и триъгълен сребърен поднос, пълен с прясно изпечени кифлички, бурканчета домашен конфитюр и малки сандвичи с обелени краставички. На масата имаше две наполовина изпити чаши с мартини, готови за пресушаване.