Последната тайна на Дома Господен
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Yusuf Khalifa #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545856602
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна на Дома Господен». Краткое содержание книги:
Прехвърляйки мост над хилядолетията — от библейски Йерусалим и кръстоносните походи до концлагерите и убийствата в наше време в ивицата Газа; от катарските еретици до шифровани средновековни ръкописи и отдавна загубено съкровище, — „Последната тайна на Дома Господен“ е главозамайващо приключение, написано от майстор
— Е, като липсва оригиналът, човек не може да е напълно сигурен, но ми се струва, че е от средновековието — ранното средновековие, ако палеографията е от някаква полза.
Забеляза скептичното изражение на Лейла.
— Изучавах този период за докторската си степен. Придобиваш усещане за тези неща — обясни той.
Тя се усмихна.
— Не съм знаела, че си доктор Робъртс.
— Не се хваля с тази работа. Раннолатинската средновековна юриспруденция е доста скучна тема за разговор.
Тя се беше засмяла, погледите им се бяха срещнали за миг и той притеснено беше отклонил своя.
— Както и да е, ако предположим, че е от ранното средновековие, разшифроването му не би трябвало да ни затрудни. По това време шифроването е било доста първобитно. Не е имало нито машини „Енигма“, нито нищо. Дай да видим какво мога да направя.
Лейла го беше настанила зад бюрото в кабинета си, той си беше свалил сакото, беше си разхлабил вратовръзката и се беше заел за работа. Започна с преписването на буквите на отделен лист хартия, за да ги вижда ясно.
— Не знаем на какъв език е, въпреки че щом е от средновековието, най-вероятно е на латински или на гръцки. Това засега ще го оставим настрана и ще се съсредоточим върху алгоритъма.
Тя вдигна въпросително вежди.
— А именно?
— В основни линии това е методът, използван за шифроване на писма. Както ти казах, средновековното шифроване е било доста елементарно. Или поне така е било в Европа. Арабите са били много по-напред, както и в доста други неща по онова време. Както и да е, много е вероятно алгоритъмът да е прост — или чрез заместване, или чрез транспозиция.
Лейла отново беше вдигнала вежди.
— Говори на английски, Том…
— Извинявай — усмихна се той. — Един от пороците ми — винаги смятам, че хората се интересуват от същите неща като мен. В основни линии шифърът чрез заместване означава да генерираш нова азбука, като заместваш буквите от съществуващата азбука с други букви или символи.
Той написа азбуката на лист хартия, а под нея втора азбука, в която всички букви бяха изместени с една позиция надясно, така че под А застана Я, под Б — А, под В — Б и така нататък.
— След това преписваш първоначалното съобщение, или нешифрования текст, като заместваш всяка буква с еквивалентната й буква от новата азбука. Така например КОТКА ще стане ЛПУЛБ. А ЛЕЙЛА ще стане МЖКМБ. Транспозицията пък означава да преподредиш буквите в нешифрования текст според някаква предварително зададена система, като по този начин генерираш огромна анаграма. Успях ли да ти обясня?
— Донякъде. Макар и да не схванах много.
— За момента донякъде е напълно достатъчно. — Той остави текста пред себе си, втренчи се в него и почука с молива по очилата си. — Трябва да открием алгоритъма, а след това и ключа, или точната формула, чрез която е бил генериран шифрованият текст. Възможно е да става въпрос за елементарно цезарово преместване, но може и да е нещо по-сложно, а в такъв случай ще трябва да прибегнем до честотен анализ.
Този път Лейла не си даде труда да го попита какво е това. Просто тръсна развеселено глава, потупа го по рамото, остави го в кабинета и отиде в кухнята да приготви обяд от пълнени пиперки, сирене и салата. Обядваха след час. Робъртс още не беше постигнал напредък.
— Абсолютно съм сигурен, че е обикновено моноазбучно заместване, а не транспозиция. — Том Робъртс си свали очилата и разтри очи. — За съжаление още не мога да открия ключа. Малко по-сложно е, отколкото си мислех.
Разговаряха за работата му в консулството, за нейната работа, за ситуацията в Близкия изток — нищо задълбочено, просто разговор. По някое време той я попита за снимката на баща й над бюрото, но тя побърза да отклони разговора. Не искаше да разкрива нещо за себе си и да навлиза в лични подробности. След четирийсет минути той се върна зад бюрото и отново започна борбата с мистериозния код.
А сега бяха изминали още четири часа, камбаните на стария град току-що бяха отброили пет следобед, и той още не го беше разгадал. Въздъхна дълбоко, облегна се на стола и сключи ръце зад врата си. Бюрото беше затрупано от изписани листове хартия.
— Ама че работа! — измърмори и поклати глава.
Лейла, която беше прекарала по-голямата част от следобеда на дивана с една статия за конференцията на палестинските донори в Лимасол, на която беше присъствала, дойде и застана до него.