Последната тайна на Дома Господен

— Първо са кодирали текста с прост цезаров шифър — обясни Том.

Грабна друг чист лист и както преди написа азбуката, като изпусна буквите J и W (нямало ги в азбуката от ранното средновековие, така обясни). Под нея написа същата азбука, но изместена с по пет букви надясно.

— Това е било първото му ниво на шифроване — предполагам, че е бил „той“. Така първите две думи стават от „G. esclarmondae“ на „b znxfumgihyuz“.

Беше развълнуван, доволен от себе си, като учен, обясняващ интересно откритие.

— След това обаче е транспозиционирал първите и вторите букви на кодирания текст и точно това ме обърка, както и третата и четвъртата, и петата и шестата, и така нататък, и така нататък, до края на текста. Затова b е заместено със z, n с x, f с u и т.н. Съвсем елементарна транспозиция, но ако работиш с презумпцията, че е използвано само заместване, нещата доста се объркват. Чак като ми каза, че може да не са използвали заместване, си помислих, че сигурно пропускам нещо.

Той я погледна усмихнато. Вълнението му беше заразно и тя се наведе и го целуна по бузата.

— О, радостите на дешифрирането! — засмя се той.

— И какво означава? — попита Лейла и взе листа с дешифрирания текст. — Или преводът не е част от сделката?

Робъртс се намръщи шеговито.

— Е, обикновено взимам отгоре за този вид услуга. Но след като е за тебе…

Лейла се разсмя и му върна листа.

— Хайде, доктор Робъртс, довърши си работата.

Той взе листа.

— Бих казал, че средновековният ми латински е малко ръждясал. От доста време не съм го ползвал.

— Уверявам те, че е много по-добър от моя. Хайде.

Том се облегна, намести си очилата и започна да превежда, бавно, със запъване и замисляне на непознатите думи, с чести забележки от рода на „Мисля, че това означава“ и „Тук леко перифразирам“, и „Може да греша“. Лейла взе чист лист хартия, приведе се на бюрото до него и започна да записва.

— „Г. до сестра му Есклармонда, поздрави“ — диктуваше той. — „S. D.“ означава „salutem dicit“ — „казва здравей“. „Времето е кратко, затова разказът как това велико нещо се озова при мен, ще изчака завръщането ми през морето. Достатъчно е да кажа, че бе намерено съвсем случайно и можеше изобщо да не бъде намерено, ако не беше станало така, че работата ни да открие тайното му скривалище. Сега ти го изпращам със знанието, че ще бъде в безопасност в К. Тук царят такова невежество и тъпота, че със сигурност, ще бъде унищожено, което би било скръбна загуба, защото то е древно, с велика сила и красота. Трябва да напусна Йерусалим преди края на годината. Надявам се и се моля да си в добро здраве. Твой брат, ГР“