Мъртвият ирландец
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Петекстон
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мъртвият ирландец». Краткое содержание книги:
Една бизнес афера и едно убийство са достатъчни за такъв майстор в жанра като Джон Т. Лескроарт да направи нещо по-голямо от един обикновен криминален роман. Може би затова „Мъртвият ирландец“ достигна милиони тиражи и стана явление, което доказва колко силна литература може да има и в този жанр.
Приятно пътуване, читателю…
Dismas Hardy is an ex-cop and bartender at the Little Shamrock, owned by his friend Moses McGuire. When Moses asks him to investigate the alleged suicide of his brother-in-law, Eddie Cochran, Dismas obliges. Though Dismas's probing suggests that Eddie was involved in a drug deal, he begins to uncover a dangerous entanglement much closer to home.
Харди се спря пред витрината му и надникна вътре. Джейн не беше там. Усети, че му е студено и побърза да се прибере вкъщи. Като изкачваше стъпалата, чу, че телефонът звъни, но престана докато влезе вкъщи и изтича до кабинета. Ако е била Джейн, щеше да й предложи да се срещнат и пийнат нещо за последно през този ден, ще й обясни какво се беше случило. Тя може и да му повярва.
Но телефонният му секретар не бе записал съобщение — нали го бе изключил.
Може и някой друг да е звънил, да е искал да му съобщи нещо. Взе отново стреличките. Уцели всеки номер, включително и двадесетачката в центъра на мишената в тридесет и четири хвърляния.
17.
Той и Джефри трябва да си изяснят нещата.
Това бе глождило Крус през целия ден, от джогинга рано сутрин по Марина до късната закуска в „Грийн“. Не можа и да си подремне следобеда, както обикновено в събота, дори се принуди да отиде до службата в средата на следобеда. Сега, след късния обяд и двете бутилки вино на светлината на вечерната заря той не виждаше начин да избегне това неприятно чувство.
Джефри лежеше по гръб, завит до половина с розов чаршаф. Той сякаш беше заспал, но Крус не мислеше така. Напомняше му дремеща котка, а Крус много обичаше котките. Джефри беше се отпуснал напълно, а шефът му бавно набираше гняв в себе си. Крус леко допря пръст, сетне го прокара от подмишницата до зърното на гърдите на Джефри, а той отвори фантастичните си очи, които личаха, че са сини дори в полумрака.
— Хей! — прошепна Джефри. — Тук съм.
Това беше момчешкото у него. Хитрината на Крус беше да е щастлив с него тук и да престане да се опитва да превърне младежа в нещо, което той не е. Беше мислил цял ден по това. Джефри не е годен за интриги, нито за бизнес — той беше създаден за наслада, за облекчение.
— Тук си, нали?
— Винаги.
Крус въздъхна. Боже, колко го обича!
— Може ли да поговорим малко? — Странно как той фактически преставаше тук в дома си, да бъде шефът и това никак не го безпокоеше.
— Дадено. — Джефри приседна, придърпа одеялото на кръста си.
— Мисля, че трябва да се изясним с теб: Ед Кокран никога не е идвал тук.
Джефри наклони глава.
— Но той беше, Артуро.
— Зная, зная, че е бил. Но нашата версия, твоята и моята, трябва да е една и съща, ако още някой реши да пита за това.
Джефри се опули.
— Но защо ще трябва да скрием истината? Говорихме с него. Какво лошо има в това?
— Само по себе си, нищо. Но има хора, които биха се опитали да му придадат по-друг смисъл.
— Защо?
— Защото, Джефри, той бе убит на моя паркинг.
— Той не е бил убит. Самоубил се е. Ти каза, че се е самоубил.
— Разбира се — отвърна Крус и заговори бавно. — Знам това. Имам го предвид. Но смъртта на Кокран има връзка с мен поради самия този факт. И мисля, че ще бъде по-умно, ако престанем да привличаме вниманието към това.
Джефри протегна ръката си с дълга длан и прокара нокът по челюстта на Крус.
— Туро, ти не си го убил, нали?
Крус скръсти ръце на коленете си и се насили да не издаде гнева си. Джефри не можеше да схване същественото в случая.
— Не, Джефри, не съм го убил.
— Но си го видял, нали? Онази вечер? Когато ти се прибра много късно.
— Разбрахме се с теб, че съм се прибрал преди девет, нали? Така казахме и на полицията.
— Артуро. — Джефри заклати глава встрани. — Да. Аз те обичам. За бога, кажи ми кога се прибра тогава. Около девет, наистина ли? Но между нас… — Не продължи.
— Полицията мисли, че е самоубийство.
— Извика ли полицията?
— Прочетох го случайно днес следобед в службата. Във всекидневния бюлетин на полицията за пресата, както знаеш.
— Ето защо си отишъл в службата?
Крус мразеше този заядлив, дразнещ тон. А после се прояви и обидата.
— Ти трябваше да ме уведомиш — каза Джефри, пресегна се и докосна лицето му. — Не ми казваш достатъчно неща. А ние сме едно единно цяло — добави той, — трябва всичко да споделяме.
— Ние наистина споделяме — възрази Крус. — Поне аз желая това.
Джефри стана и отиде гол до прозореца.
— Значи искаш да казвам, че никога не сме приемали Ед тука?