Мъртвият ирландец
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Петекстон
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мъртвият ирландец». Краткое содержание книги:
Една бизнес афера и едно убийство са достатъчни за такъв майстор в жанра като Джон Т. Лескроарт да направи нещо по-голямо от един обикновен криминален роман. Може би затова „Мъртвият ирландец“ достигна милиони тиражи и стана явление, което доказва колко силна литература може да има и в този жанр.
Приятно пътуване, читателю…
Dismas Hardy is an ex-cop and bartender at the Little Shamrock, owned by his friend Moses McGuire. When Moses asks him to investigate the alleged suicide of his brother-in-law, Eddie Cochran, Dismas obliges. Though Dismas's probing suggests that Eddie was involved in a drug deal, he begins to uncover a dangerous entanglement much closer to home.
Ед кимна.
Муньос и Харди бяха решили, че ще е по-добре ако Ед не шофира сам със сина си по обратния път, затова се уговориха един от помощник-шерифите да докара по-късно колата на Харди до Сан Франциско.
Ед отново погледна към задната седалка. Той не можеше да се нагледа на сина си, все още не му се вярваше — след страховете от миналата нощ, прекарани в седящо положение с Ерин, с дъщеря им Джоуди и с Франи — че Стивън, както и Еди, не са мъртви и завинаги изчезнали. Каквото и да беше станало, каквото и да е понесъл Стив, той поне ще бъде пак при тях и ще диша. Стив сигурно въздъхна облекчено, защото Харди се бе надвесил над него.
Този Харди шофира добре — бавно и внимателно. Никак не друса момчето. И беше добре, че именно той шофира. Ед беше напълно сигурен, че не би могъл да концентрира вниманието си върху пътя.
Наближаваха Сан Матео. Слънцето вече бе потънало зад планините. Къде отлитнаха толкова часове? След половин час ще си бъдат вкъщи.
Може би по някое време днес Ерин е успяла да поспи. Надяваше се да е наистина така. Не беше спала близо цяла седмица.
Ерин. Мислите му както винаги не можеха да се откъснат от жена му. Той не знаеше дали този път те изобщо ще могат да се откъснат от нея, макар че нещо му подсказваше обратното. Е, почти ще бъде невъзможно да не мисли за нея. Разбира се, те двамата няма никога вече да бъдат същите. Раната, която им бе нанесена — загубата на Еди — беше прекалено дълбока, за да може напълно да зарасне, но ще се случи и още нещо, някакво ново предизвикателство, което ще придаде нова перспектива на нещата. Поне той смяташе, че ще бъде така.
Защо избяга момчето му от къщи?
— Имате ли някакво доказателство за това кой е убил Еди? — попита ненадейно той.
— Не. — Но Харди му съобщи казаното от Кавано за Сам Поук — историята с наркотика.
— Това е нещо — каза Ед. — Знаех, че нещо става с Поук. Еди и аз дори имахме спор за това.
— Същото каза и Кавано — че Еди е искал да чуе и друго мнение.
— Кога сте разговаряли с Джим?
— Вчера. Вчера вечер. Той смяташе, че това, което ще ми съобщи, може да се окаже важна нишка. Възнамерявах днес да проверя едно-друго, но сутринта ми се обадиха за Стивън и… — Отметна глава към задната седалка.
— Не зная защо вършите това, но ви благодаря.
Харди не откъсваше очи от пътя.
— Познавах Ед и Франк доста добре. Брат й е най-добрият ми приятел.
Здрачът се сгъстяваше, когато той зави на запад по шосе №380 и отмина голямото гробище с неговите хиляди бели квадрати, покрили като с решетка тревистите поля, бележейки гробовете на убитите военни.
Ед протегна ръка назад, положи длан на крака на сина си и усети топлината му през одеялото. Стивън се размърда и тихо простена, но не отвори очи.
— Близо сме до гробището — каза Харди.
Той направи груба грешка, като пое по този път, макар че беше най-прекият. Гробището накара Ед да се умълчи и Харди мислено се наруга — трябваше навреме да съобрази. Дали да се опита да го разсее малко, да отклони вниманието му от нерадостните мисли?
— Вашият приятел отец Кавано е човек с характер.
— Джим? Да. Той е голям човек.
— Единственото, което не мога да си обясня, е защо не е станал още кардинал или нещо подобно — поне епископ.
Ед се усмихна.
— Разбирам. Той има вид на заслужаващ да се издигне, нали? — Млъкна за малко. После продължи: — Ако беше епископ, щеше да изостави Ерин, а аз не мисля, че би желал това.
Тази забележка изненада Харди. И, изглежда, той показа изненадата си.
— Не е тайна — рече Ед, — че той е влюбен в жена ми. — И вдигна длан. — Не, не в този смисъл. Той е като член на нашето семейство. Ерин е най-добрият му приятел. Той изцяло й принадлежи. Като изключим може би единствено мен. — Усмихна се отново. — Като изключим и това, че понякога се питам дали е наистина така.
— Мисля, че на ваше място щях да се чувствам притеснен — каза Харди.
— Вижте, след трийсет години аз още чувствам Ерин като мое гадже. Говорили сме за отношенията й с Джим, но тя твърди, че в тази връзка не е имало никога нищо физическо. — Поклати глава. — Как си представяте това? Казва, че предпочита мъж, спънат в краката като мен. Предполагам, че това е единствената й грешка в живота, но вярвайте, че напълно я приемам.
Харди погледна към него. Ед беше изрекъл поредните си думи така смутено, че почти не пролича искреността им. Този човек знаеше, без следа на съмнение, че е спечелил веднъж завинаги жена си.