Отсенки от себе си

Еубернатор Инейт привърши разговора си и се обърна към Уакс. Дрим махна към него и Стерис да се приближат. Уаксилий знаеше, че не му се нрави особено, но доколкото го познаваше, телохранителят беше сигурен човек, предан и надежден. Знаеше, че Уакс не представлява заплаха.

За съжаление, не знаеше каква е съществуващата заплаха. Кандра… Би могъл да бъде всеки. Уакс не би се доверявал на околните така лесно.

Не бих ли? запита се в следващия момент, докато разтърсваше десницата на губернатора. Ами ако кандрата е Дрим? Тази възможност мина ли ми през ума?

Кървящата бе успяла да убие брата на губернатора именно по този начин, все пак — като бе облякла лицето на човек, комуто хората на Уинстинг имаха доверие. Трижди да го тръшне Покварата, дано, помисли си Уакс. Много, много трудно ще бъде.

— Лорд Уаксилий? — обърна се към него губернаторът. — Добре ли сте?

— Съжалявам, милорд — каза Уакс. — Разсеях се за момент. Как е лейди Инейт?

— Прилоша и малко — каза губернаторът и целуна ръка на Стерис. — И отиде у дома, за да полегне. Ще и кажа, че сте питали за нея. Лейди Хармс, изглеждате очарователно.

— А вие сте както винаги така любезен — отговори Стерис и му се усмихна искрено.

Стерис харесваше губернатора, макар двамата да бяха на практика пълни противоположности — Стерис бе умерено прогресивна, защото смяташе, че това се очаква от новобогаташите, които искат да напреднат в обществото; Инейт пък беше консервативно настроен. Но това не я безпокоеше. Стерис харесваше хората с ясна мотивация и намираше политическите ходове на губернатора до момента за подходящи.

— Надявам се лейди Алри да се възстанови скоро.

— Нервите й са разклатени, това е всичко — отговори Инейт. — Случилото се днес не и понесе добре.

— Вие, изглежда, се справяте забележително добре — каза Уакс. — Като се имат предвид обстоятелствата.

— Опитът за покушение бе извършен от един от новоназначените ни стражници, който впоследствие се оказа умствено нестабилен. Бил е невероятно лош стрелец и е вероятно дори да не е имал намерение да ме убие.

Губернаторът се засмя. После добави:

— Де да имах късмета Оцелелия винаги да ми изпраща такива врагове, и то — преди избори.

Уакс се насили да се усмихне, след което хвърли поглед настрани. Жената от преди малко — красивата, с големите очи, — бе застанала наблизо. Кой друг се бе приближил подозрително много?

Кървящата няма да обладае тялото на човек, който се набива на очи, помисли си Уакс. Безличните безсмъртни имат векове опит в сливането с човешкото общество.

— Какво смятате вие, лорд Уаксилий? — попита Инейт. — Какви са били мотивите му?

— Бил е принуден да атакува — каза Уакс. — Послужил е за примамка. Някой друг е убил брат ви. И ще се опитат да ви убият пак.