Мъжът, жената и гладът [bg]

Тази вечер бяха поканени със Сиси в Червения салон на „Капри“. Испанецът се беше върнал само два месеца след като си бе заминал. При предишното му посещение Клаудия бе намекнала, че би могла да отиде да живее при него, стига той да желае това, и възрастният мъж прие с въодушевление идеята. Беше вдовец и ако се съдеше по някои интимни подробности, бе имал много скучен брак. След разговора си с Урсула обаче Клаудия мислеше само как да се върне към почтената си бедност и да намери някой, който да се грижи за детето й. Затова, когато испанецът й предложи формален брак насред шествието от мулатки, които изпълваха хаванската нощ с желания, тя не му отговори, а мъжът се зарадва, защото изтълкува мълчанието й като съгласие. Дори й беше донесъл пръстен.

Останаха в кабарето до късно и в два през нощта се качиха в стаята, след като се сбогуваха с останалите сътрапезници и със Сиси, която беше с друг, също толкова възрастен испанец. Клаудия едва успя да го убеди, че трябва да си тръгне в четири призори. Знаеше, че синът й е в безопасност при Нубия, но искаше да се прибере не заради него, а заради мислите, които се тълпяха в главата й.

Испанецът настоя да я изпрати и тя прие, но накара таксито да спре на ъгъла на „Лус“ и „Ехидо“. Предпочиташе да повърви няколко пресечки, но не и да допусне той да види къде живее. Държеше в тайна адреса си — това беше нейният авариен изход.

Да се омъжи или не? Да замине или не? Отново Хамлет… Или по-скоро една обсебена от натрапчиви мисли Офелия. Ако клъвна, ще си изцапам човчицата — помисли си тя като петлето от приказката. — А ако не клъвна, ще изгубя зрънцето. Ако остана, ще бъда все така на дъното на ямата. А ако замина… Какво я очакваше? Една чужда страна, далече от земята, която беше нейна по право и която никога не бе смятала да напуска. Щеше обаче да живее на място, където нямаше да е принудена да бъде Мавърката, за да оцелее. Опита да прецени различните обстоятелства, които я принуждаваха да замине. Събра факти, отхвърли ситуации, умножи подробности и резултатът винаги беше един и същ: фактори, които изобщо не променяха крайния сбор — настояще без бъдеще.