Дарк Холоу [bg]

— Ако Уили Нелсън те чуе, вероятно ще те ритне в задника — предупредих го аз.

— Кой бе, онзи нещастник ли? Ти знаеш ли, че този същият Уили Нелсън веднъж жена му го вързала с чаршафа и го спукала от бой с метлата, а? Ега ти авторитета!

Сджафкахме се още малко за това-онова в съвременната музика и минахме на по-мирна тема: новините по местното радио. Говореха за някакъв земемер ли, за картограф ли на тукашна дърводобивна фирма, който обикалял северните райони и по едно време изчезнал, но не обърнах достатъчно внимание.

На Уотървил спряхме за по едно кафе и нещо леко за хапване. Ейнджъл си поръча гризини и супа, аз само кафе, свършихме и тази работа и докато чакахме сметката, той нещо се замисли. Досетих се, че ще има по-специален разговор, но го оставих сам да започне. Не се наложи да чакам много.

— Помниш ли, че в Ню Йорк… хм, те попитах за Рейчъл? — със запъване започна той.

— Помня.

— Май не ти се говореше за нея много-много, а?

— И сега не ми се говори.

— А може би е необходимо.

Ядосах се и замълчах. Питах се какво ли имат с Луис наум относно мен и Рейчъл. Реших, че са обсъждали този въпрос единствено от добро сърце и малко ми мина ядът.

— Тя няма желание да се вижда с мен — обясних на Ейнджъл.

— А ти какво мислиш по този въпрос?

— Слушай, я престани да ми досаждаш!

— Абе, не се горещи толкова, просто ми отговори.

— Ами, какво толкова, не ми е много приятно, пък си имам и други дертове.

Ейнджъл ми хвърли кос поглед и въздъхна.

— Знаеш ли, Птицо, тя веднъж ми се обади по телефона, за да пита как си.

— Обаждала ти се е? На теб? Че откъде ти има номера?

— Има ни в телефонния указател.

— Има ви, вятър!

— Е, добре де, значи ние сме й го дали тогава.

— Леле, какви сте ми приятели — въздъхнах аз и потрих лице. — Не зная какво да ти кажа, Ейнджъл. Нещата са така объркани. Сам не зная дали съм готов за нов живот… пък и да ти кажа — тя се плаши от мен. Тя ме отблъсна и избяга — не помниш ли?

— Ти тогава беше в такова състояние, че едва ли е имало нужда някой да те отблъсква.