Третата тайна [bg]

Прав е, каза си Мичънър, но на глас подхвърли:

— Направиш ли дори намек за промяна, Валендреа ще получи силен коз за обработка на кардиналите. Може да се стигне дори до открит бунт.

— Точно в това се съдържа предимството на папата. Моето мнение по религиозни въпроси е непогрешимо. Аз имам последната дума. Не ми е нужно разрешение, никой не може да гласува за свалянето ми от този пост.

— Непогрешимостта също е творение на църквата — напомни му Мичънър. — Следващият папа може да промени статуквото, независимо от това, което си направил ти.

Якоб Фолкнер пощипваше месестата част на ръката си — жест, който издаваше нервността му.

— Имах видение, Колин — прошепна той.

Изтекоха няколко секунди, преди тези думи да проникнат в съзнанието на Мичънър.

— Какво?!

— Дева Мария се яви пред мен…

— Кога?

— Преди много седмици, непосредствено след като получих посланието на отец Тибор. Това беше причината да сляза в архива. Тя ме накара.

Мичънър смаяно поклати глава. В един момент папата говори за отмяната на петвековна догма, а в следващия признава, че му се е явила Мадоната. Даваше си сметка, че този разговор ще остане тук, сред цветята в градината. Но същевременно в главата му прозвучаха думите на Климент, изречени в Торино: Ватикана отдавна не предлага възможност за уединение.

— Разумно ли е да говорим на подобни теми? — подхвърли предупредително той, но Климент сякаш не го чу.

— Вчера тя ми се яви в параклиса. Вдигнах глава и я видях да плува във въздуха сред златистосиньо сияние. — Папата замълча за момент, после тихо добави: — Каза ми, че сърцето й е обкръжено от тръните на неблагодарността и богохулството, с които хората я пробождат.

— Сигурен ли си, че това бяха точните й думи?

— Да, тя ги каза съвсем ясно — кимна Климент, преплел пръсти. — Не съм сенилен, Колин. Сигурен съм в това видение. — Замълча за миг, после добави: — Такова е имал и Йоан Павел II.

Мичънър беше чувал за това, но замълча.

— Колко сме глупави ние, хората — въздъхна папата, а Мичънър усети, че търпението му започва да се изчерпва. — Дева Мария настоя за Междугорие.

— Това ли е причината да ме изпратиш там?

Климент кимна.

— Тя заяви, че тогава всичко ще се изясни.

Замълчаха. Мичънър не знаеше какво да каже. Трудно му беше да спори с небето.

— Разреших на Валендреа да прочете съдържанието на сандъчето от Фатима — прошепна Климент.

— А какво има там? — объркано го погледна Мичънър.

— Част от онова, което ми изпрати отец Тибор.

— Ще ми разкажеш ли за него?

— Не мога.

— Защо си позволил на Валендреа да го прочете?