![Третата тайна [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/7/tretata-tajna-bg-download.jpg)
Третата тайна [bg]
- Автор: Берри Стив
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9547691023
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Третата тайна [bg]». Краткое содержание книги:
— И аз се моля за същото. Както и светият отец.
Пътеката ги изведе на ръба на дълбока пропаст. Пред очите им се разкри величествената панорама на планинските склонове, облени от сиво-синкаво сияние. Тук-там в гората блещукаха пламъчета, сякаш някой беше запалил огън. На юг се виждаха светлините на Букурещ, на шейсет километра разстояние.
— Каква красота! — възкликна Валендреа. — Гледката е великолепна!
— Често се отбивам тук след молитва — кимна отец Тибор.
— Вероятно за да си починете от ужасите в онова сиропиталище — съчувствено подхвърли Валендреа.
— Тук наистина намирам покой — кимна свещеникът.
— И сега ще го намерите.
Валендреа се обърна и погледна към Амбрози, в чиято ръка проблесна дълъг нож. Помощникът му направи крачка напред и с един замах преряза гърлото на отец Тибор. Очите на стария свещеник се разшириха от изненада, докато се давеше в бликналата кръв. Амбрози пусна ножа, сграбчи го изотзад и го блъсна от скалата. Тялото на свещеника изчезна в мрака. Миг по-късно се разнесе глух тътен, после всичко утихна.
Валендреа стоеше неподвижно, а очите му останаха заковани в отсрещния връх.
— Долу има скали, нали? — тихо подхвърли той.
— Много — кимна Амбрози. — И буен поток. Ще мине доста време, преди да открият трупа.
— Трудно ли ти беше да го убиеш?
— Някой трябваше да го стори — уклончиво отвърна Амбрози.
Кардиналът се втренчи в лицето на близкия си приятел, после вдигна ръка и бавно го прекръсти.
— Прощавам ти този грях, в името на Отца, Сина и Светия Дух — тържествено обяви той.
Амбрози почтително сведе глава.
— Всяка религия има своите мъченици. А ние току-що погребахме един от последните мъченици на светата църква. — Валендреа се отпусна на колене. — Присъедини се към мен да се помолим за душата на отец Тибор.
26
Кастел Гандолфо
Неделя, 12 ноември, 12:00 ч.
Мичънър стоеше зад Климент в „папамобила“, докато машината бавно напусна имението и пое по пътя към града. Те беше модифициран модел на „Мерцедес-Бенц“, в задната част, на който имаше място за двама души, изправени между стени от блиндирано стъкло. Това беше превозното средство, което папата използваше за придвижване сред човешкото множество.
Климент беше приел да направи това неделно посещение. В съседното на папското имение селце живееха едва три хиляди души, но всички те бяха изключително предани на светия отец. А той им се отблагодаряваше с по някоя полуофициална визита.
След разговора вчера следобед Мичънър видя папата едва тази сутрин. Макар че обичаше хората и му беше приятно да разговаря с тях, Климент XV си оставаше Якоб Фолкнер — един самотник, който ценеше миговете на уединение. По тази причина нямаше нищо чудно във факта, че беше прекарал вечерта сам. След вечерната молитва почете и се оттегли в спалнята си.
Час по-рано Мичънър бе нахвърлял писмото, с което папата нареждаше на очевидеца от Междугорие да направи подробно описание на тъй наречената „десета тайна“. Климент го подписа без забележки, което означаваше, че пътуването му до Босна е предстоящо. Никак не му се ходеше, но вече не му оставаше нищо друго, освен да се надява, че ще остане там максимално кратко време.
Стигнаха до градчето за броени минути. Площадът беше пълен с хора, които бурно приветстваха появата на папския автомобил. Радостта им беше непресторена. Климент видимо се оживи и започна да маха с ръка, сочейки с пръст хората, които познаваше.
— Колко е хубаво, че обичат своя папа — прошепна на немски той, докато продължаваше да приема приветствията на тълпата.
— Имат всички основания — подхвърли Мичънър.
— Ето каква трябва да е делта за всички, които обличат тази мантия.
Колата продължаваше да си пробива път към центъра на площада.
— Кажи на шофьора да спре — разпореди се Климент.
Мичънър почука два пъти по стъкления панел и автомобилът спря. Папата отвори вратата и стъпи на паважа, моментално заобиколен от четиримата си телохранители.
— Мислиш ли, че е разумно? — тихо подхвърли зад гърба му Мичънър.
— Разбира се — вдигна глава Климент.
Правилата за сигурност изключваха подобна възможност. Папата не трябваше да напуска блиндирания автомобил. Посещението беше уредено едва ден по-рано, без предварително разгласяване, но причините за тревога оставаха.