Третата тайна [bg]

Тибор се изправи.

— Предполагам, че посланието ми вече е стигнало до Климент — подхвърли той.

— Да, отче. И той ви благодари за него. А аз съм тук, за да науча повече.

— Страхувам се, че нямам какво повече да кажа, ваше преосвещенство — поклати глава Тибор. — Достатъчно прегреших, когато наруших клетвата за мълчание, която дадох на Йоан XXIII.

Валендреа остана доволен от тези думи.

— Което означава, че до този момент не сте говорили с никого по въпроса, така ли? Включително и с хора, които сте изповядвали?

— Точно така, ваше преосвещенство. На никого не съм разказвал това, което зная, с изключение на Климент.

— Включително и на папския секретар, който ви посети наскоро?

— Точно така. Пред него аз само намекнах за истината. Той не знае нищо. Предполагам, че сте запознат с писмения ми отговор.

— Да, запознат съм — излъга Валендреа.

— Значи знаете, че и в него не казвам много.

— Какво ви накара да направите копие на посланието на сестра Лусия?

— Трудно ми е да обясня. Когато изпълних заповедта на Йоан и се върнах към обичайните си задължения, забелязах следите от писеца върху долните листове на бележника си. Споделих това със своя Бог и той ме посъветва да почерня тези вдлъбнатини.

— А защо ги запазихте през всичките тези години?

— И аз си задавам този въпрос. Не знам защо. Просто ги запазих.

— Но защо в крайна сметка решихте да се обърнете към Климент?

— Защото съм убеден, че не е хубаво това, което се случи с третата тайна. Църквата не постъпи добре със своите последователи. Нещо отвътре ме подтикна да говоря и аз му се подчиних.

Валендреа улови погледа на Амбрози, който леко кимна надясно.

— Да се поразходим, отче — подхвърли той и хвана ръката на Тибор. — Кажете ми, защо посещавате това място?

— А аз се питам как ме открихте тук, ваше преосвещенство — подхвърли възрастният свещеник.

— Вие сте известен с пристрастието си към молитвите. Помощникът ми поразпита тук-там и така научихме за вашите седмични ритуали.

— Това е свято място. Католиците са се молили тук в продължение на петстотин години, то ми носи утеха… — Тибор замълча за момент, после добави: — Но идвам тук и заради Дева Мария.

Вървяха по тясна пътечка, а Амбрози крачеше на няколко метра пред тях.

— Обяснете ми, отче.

— Мадоната е казала на децата, че вярващите трябва да се причестяват всяка първа събота на месеца. А аз го правя тук, предлагайки й своето лично причастие.

— За какво се молите?

— Моля се светът да се радва на мира, предсказан от Дева Мария.