Лунен ловец [bg]

— Какво правиш? — попита ме, щом пуснах брадичката й.

Въздъхнах и поклатих глава.

— Няма да стане тази вечер, Сю. Сега си отивам право вкъщи.

— Какво! Искам да кажа…

— Под очите ти има тъмни кръгове и кожата ти увисва. И двамата не сме спали достатъчно в продължение на дни. — Аз не бях спал както трябва почти седмица. — Ако сега влезем и подхванем нещата, ще са ни нужни часове. Ставам раздразнителен, когато дълго време съм бил лишен от сън, затова ще се прибера, а ти също трябва да поспиш.

— Ами майка ми? Не мога да се прибера сама, Тони. Просто не мога.

— Разбира се, че можеш. Влизаш, не й обръщаш внимание, качваш се горе и си лягаш.

— Но тя ще ме последва и ще крещи. Няма да мога да мигна.

Усмихнах се мрачно.

— Този път майка ти се е въоръжила с двуостър меч, Сю. Реже и в двете посоки. Ако те последва до стаята ти, ще трябва да стане от инвалидната количка, нали? В такъв случай сестрата ще те подкрепи пред семейството ти. Ако си остане в нея, значи не е в състояние да мръдне от долния етаж и ти ще можеш да спиш. Разбираш ли?

От нея се разнесе букет миризми, а погледът й придоби стреснато изражение в разширяващия се кръг светлина.

— Но аз не знам дали Бекки е платила на сестрата за през нощта.

— Вече минава пет. Ако сестрата още е там, напълно съм сигурен, че възнамерява да остане. Била е тук снощи, така че навярно има стая за нея.

— Но ще продължавам да чувам майка ми. Холът ехти из цялата къща.

— Какво? Да не би да нямаш уредба в стаята си? — завъртях очи. — Моля ти се.

Претършувах предния си джоб и извадих малко пластмасово пакетче с оранжеви тапи.

— Ако ще те накара да се почувстваш по-добре, сложи си тапи в ушите.

Разгледа тапите с удоволствие и ги стисна през калъфчето. Гледаше ги как възстановяват предишната си форма и пак ги стисна. Извадих ги и й показах как да ги свие и постави в ушите си. Накарах я леко да ги натисне, докато паснат плътно. Едното ухо отне повече време, докато нагласим тапата да прилегне плътно. Щом ги свали и ги пъхна в джоба си, продължих:

— Тапите не изолират звука напълно. Само го заглушават. Все още ще си в състояние да чуваш отдалеч високи звуци, но не достатъчно силни, за да те държат будна.

Внезапно се приведе напред и силно ме целуна по устните. Горещата вълна на желанието премина през мен. Неочаквано тялото ми бе твърдо и готово като първия път, когато я докоснах. Исках повече и жадно се пресегнах към нея. Ала разумът ми надделя. Свих юмруци, за да не я грабна в обятията си. Не. Няма да започвам отново. Заставих ръцете си да се протегнат към раменете й и леко да я отблъснат.

— Иди се наспи, Сю. Първата ми работа утре сутринта е да дойда при теб, но тогава и двамата ще се чувстваме по-добре.