![Опасни пътища [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/5/opasni-ptishcha-bg-download.jpg)
Опасни пътища [bg]
- Автор: Бекетт Саймон
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Албор
- ISBN: 954-8272-35-0
- Переводчик: Станислава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Опасни пътища [bg]». Краткое содержание книги:
„Вледеняващ кръвта разказ за сексуалните хищници в обществото. Саймън Бекет успешно довежда проблемите до техния логично садистичен край и успява да разгърне своята история около иронично въздигнатата на пиедестал фройдистка догма, че желанието и отвращението са двете страни на една и съща монета…“ „Пъблишърс уикли“
„Блясъкът на неговия талант е безспорен като на предшествениците му Камю и Ъпдайк. В „Опасни пътища“ на Саймън Бекет нищо не е просто обикновено или почтено… А зад всеки ред прозира дарбата на Бекет, един писател, който не трябва да се изпуска от поглед“. „Чикаго трибюн“
„Опасни пътища“ е трилър с тръпчив сексуален привкус, от чието скандално съдържание лицето ви ще пламне, а палецът ви болезнено ще запулсира, увлечен в устремно прелистване на всяка нова, наситена с похотливост, страница. „Къркъс ривюс“
„Поразително умел художествен поглед върху обикновеното човешко привличане, което не се вмества в границите на благоразумието“. „Сейнт Питърсбърг таймс“
— Не, но…
— Хайде тогава да не изпадаме в истерии, а? Знам, че си стреснат. Отначало и с мен беше така. Но после, когато можах да се успокоя и да помисля, осъзнах, че няма причини за паника. Колко време бяхте там с Марти? Час? Или няма и толкова? Знам, че се мислиш за забележителен, Зепо, но наистина ли вярваш, че си чак толкова хубав, та дори събеседникът ти да бъде запомнен седмици след случая? Дори да успеят да намерят някой, който е бил там онази вечер и те е видял?
Мускулите на челюстта му заиграха.
— Сигурно не — отвърна неуверено. Възползвах се от колебанието му.
— Освен това какво би могло да те свърже с него? Колко хора знаят за… ами за някогашните ти занимания? За повечето ти си символ на мъжествеността. Така че защо някой би те свързал с някакъв гейклуб в Сохо?
— Ами Анна? Ако полицията получи описанието ми, тя ще ме разпознае.
— Разбира се, че няма! Зепо, полицията смята, че Марти е избягал. По собствена воля. Не се тревожат за него. Няма да излъчат подробно съобщение за изчезването му по новините в шест часа, нито ще пуснат нарисувания ти по свидетелски показания портрет. Ако изобщо има нещо, то ще е само описание. На някой, за когото всички ще предположат, че е хомосексуалист. А тъй като Анна не те смята за такъв, тя няма да направи връзката. Помисли си върху това. Нищо, абсолютно нищо не те свързва с онзи, който се е срещнал с Марти в гейклуб. Никакъв мотив, никаква причина. Нищо.
Сега беше по-спокоен.
— Дано да си прав.
— Прав съм. — Всъщност бях обяснил всичко това така разумно, че за миг се почувствах толкова уверен, колкото бяха и думите ми. После си спомних за бележките на Марти и внезапна вълна на страх незабавно помете мимолетната ми самоувереност. На секундата разбрах, че нямаше да кажа на Зепо за тях.
Но каквото и да бях почувствал, то не се беше проявило по лицето ми. Поне Зепо изглеждаше напълно ободрен.
— В такъв случай мисля, че ще ти позволя да ме почерпиш с едно питие, след като вече съм тук — рече той. Тръгна към дневната. Изведнъж усетих, че не бих могъл да го изтърпя и миг повече.
— Не. Бих искал сега да си вървиш.
Обърна се и ме погледна изненадано.
— Какво?
— Казах, че бих искал да си вървиш.
На лицето му се изписа усмивка на изумление.
— Нещо сме докачливи, а, Доналд? Какво те яде бе, мамка ти?
— Нищо не ме яде. Просто искам да си вървиш, това е.
— Ами задълженията ти на домакин? Настояваш да дойда тук, а пет минути по-късно искаш да си ходя. Не е много гостоприемно, нали?
— Не съм в много гостоприемно настроение.
— Тогава не би трябвало да ме каниш, нали? — Виждах, че започваше вътрешно да се забавлява. Това само ме раздразни още повече.
— Поканих те, защото имах да ти съобщя нещо. След като вече го сторих, не виждам причини да оставаш.
— Доналд, трябва ли да разбирам, че ме накара да бия целия този път само заради това и сега искаш да си тръгна, без да ме почерпиш дори едно питие? Можеше да го направиш по телефона и да ми спестиш разкарването. — Вдигна ръка. — Съжалявам… забравих. Всички телефони се подслушват, нали? Не искаш ЦРУ да научи.
— За човек, който допреди малко бе обхванат от паника, изведнъж стана много смел. Да, така е, не обичам да използвам телефона за такива неща. Нямам желание да свърша в затвора, защото някоя домакиня от Туутинг Бек се е включила в линията ми.
— Много се развълнува изведнъж.
— Може би защото държанието ти ми дойде до гуша. Омръзна ми да търпя избухванията ти. Не те накарах насила да се замесиш в това. Ти сам направи избора си — за пари, а не като услуга за мен — и ми омръзна да ме смяташ за отговорен всеки път, когато нещо не върви точно според плана! Знаехме, че ще има някакво разследване, и аз съм този, който трябва да понесе основния удар, а не ти. Така че спокойно мога да мина и без да търпя един… склонен да убива манекен, който откача дори при най-слабото изхълцване!
Зепо ме беше изслушал с леко сведена на една страна глава.
— Означава ли това, че вече не ме обичаш?
— Означава, че бих искал да си тръгнеш!
— Добре, Доналд. Щом така желаеш. — Отиде до външната врата с подигравателна физиономия. Отвори я и се обърна към мене. — Между другото — рече, — отворен ти е дюкянът.
Зяпнах го. Излезе усмихнат. Погледнах надолу. Наистина беше така.
18
Не бих могъл да прекарам у дома останалата част от вечерта. Трябваше да изляза. И по-точно трябваше да отида у Анна. Мисълта за онова, което се съдържаше в бележките на Марти, за вероятността да е споменал за Зепо в тях правеха невъзможно да си седя спокойно и да чакам. Броени минути след като Зепо си тръгна, вече бях в колата и карах към тях.