Опасни пътища [bg]

Анна не каза нищо. Мълчанието й започна да ме изпълва с неудобство. Престраших се да й хвърля един поглед. Очите й блестяха от сълзи, но успяваше да се владее. Опитах се да измисля нужните думи, но отново не успях.

— Копеле! — простена неочаквано тя. Лицето й се беше изкривило от усилие да не заплаче и то по-скоро от гняв, отколкото заради друго. — Коравосърдечно, шибано копеле!

Езикът й ме шокира. Тя осъзна, че я бях зяпнал изумено, и бързо поклати глава.

— Съжалявам, Доналд, но… Господи, как може? Собственият му син! Не го ли интересува?

Очевидно не.

— Как може да бъде толкова… толкова лицемерен? Такъв дяволски фарисей! Не си ли дава сметка какво говори? И как само те обиди. Няма извинение за това. На всичкото отгоре се държеше, сякаш ние му бяхме виновни!

Усещах, че трябваше да кажа нещо, за да дойда на себе си.

— Този човек очевидно е неуравновесен. Не съм сигурен кого мрази повече — англичаните или хомосексуалистите.

Анна като че ли не ме чу.

— Защо му трябваше да превръща в такова представление заминаването си? Ако толкова много се е разстроил, защо просто не си тръгна? Защо му е да съобщава на полицията причините? И без друго беше достатъчно трудно да ги накараме да приемат изчезването на Марти на сериозно. Само да разберат, че собственият му баща е убеден — Марти е избягал, защото е обратен — и ще се откажат от по-нататъшни опити.

— Не бих се притеснявал, че ще им повлияе толкова. Сигурен съм, че добре могат да преценят що за човек е бащата на Марти. — Изобщо не бях убеден. Затова ми беше още по-лесно да го кажа.

Анна подмина думите ми без коментар. После ми се усмихна уморено.

— Обзалагам се, че е „удоволствие“ за теб да идваш тук. Никога не е скучно.

— Изглежда, наистина улучвам кога да дойда, нали? — рекох и внезапно ми призля, като си спомних причината за посещението си. Гневът ми към Уестърмен ме беше накарал да я забравя. Напрежението ми се върна.

— Не знам за теб, но аз бих пийнала нещо — предложи Анна. — Ти какво предпочиташ?

Вкопчих се в поканата.

— Бренди, ако имаш. Може и уиски.

Изчаках да налее питиетата и да ми подаде чашата. Прочистих гърлото си.

— Полицията вече идва ли за бележките на Марти?

— Не, още не. — Седна и разтърка очите си. — Така или иначе не знам какво очакват да открият в тях. Може би любовни послания между него и друг мъж? Ако е така, ще останат разочаровани. Там няма нищо подобно.

Звучеше по-скоро като уверение, а не като мнение. Насилих се да отпия, преди да попитам:

— Ти прегледа ли ги?

— Само папката, която е тук, без онези в университета.

— И в тях няма нищо?

— Не, но не очаквах и да има. Само бележки, както се предполагаше.

Отново прочистих гърлото си.

— Тези тук отскоро ли са?

Тя кимна.

— Това са бележките, върху които е работил, преди да изчезне. Знам, защото той винаги слагаше дати на всичко и последната е от деня, преди да се върна от Амстердам.