Невидим [bg]

Не знам какво да правя. В беда съм. Толкова голяма, колкото и въображението ми не е рисувало досега. Нямах представа какво да отговоря, когато тя ми го каза. Просто седях там, а после…

О, говоря пълни безсмислици. Излязохме на разходка след вечеря, след това отидохме у тях, а там имаше от онези стари камини, които горят на дърва, и макар че не беше студено, тя реши, че ще бъде много романтично да запалим огън, така че го направихме.

После започнахме да се целуваме и да се докосваме. Беше толкова леко, приятно и нежно. Не говоря за секс. Говоря за нещо много по-дълбоко. Говоря за интимност. Само се милвахме и галехме, гледахме се в очите, усещахме дъха на другия по лицата си. Преживяхме момент, какъвто не съм споделял никога с никого. Можех да остана там завинаги.

Тогава ѝ признах:

— Мери, ти си много специална за мен. — Думите наистина излязоха просто така. Не бяха обмисляни. Това не е обичайно за мен, нали? Откъде тогава се взе този случаен изстрел? Аз планирам всичко, което върша — абсолютно всичко, вие го знаете, знаете, че правя така, — но не и с нея. Исках да го изрека. И ми стана приятно.

А тя промълви:

— Наистина ли?

Уверих я, че го казвам искрено. Разбира се, че беше така. Но след това тя се умълча. Усетих как се отдръпва. А не е типично за нея. Тя е като отворена книга, помните ли? И ето я внезапно заключена в себе си, сдържана. За пръв път забелязвам ранимост в погледа ѝ. Пренесох я в ситуация, в която не се чувстваше комфортно. Не знаех какво да направя. Чудех се дали не допуснах огромна грешка. Питах се дали да не се извиня. Но би било крайно нелогично да се извиниш на някого, задето си го нарекъл специален. После в главата ми запрепускаха какви ли не мисли: „Това ще извади наяве липсата ти на опит, Греъм“ или „Така само доказа, че подобни връзки не са за теб“, но след това, вместо да продължа да седя вцепенено или да се върна към пресметливия си аз, доверих се на чувствата си и заговорих чистосърдечно: