Невидим [bg]

Намествам се и усещам пареща болка от лявата си страна, докосвам превръзката на челото си. Мери Лейни ми е оставила подаръци на раздяла.

Букс потупва ръката ми.

— Трябва да си починеш — казва, — а аз ще повикам лекаря.

— Да…

— Уморена си, Ем. Просто поспи. Ще бъда тук, когато се събудиш.

Той се отдалечава от мен. Едва успявам да отворя очите си.

— Букс — промълвявам със сетни сили.

— Да? Да?

— Ела… по-близо.

— Добре. — Той се навежда към мен.

Устата ми е пресъхнала, а устните ми се напукани. Почти нямам сили да говоря.

— По-близо — успявам да кажа.

Отначало Букс ме поглежда озадачено.

— Добре, миличка. — Навежда се съвсем близо до мен, ухото му почти се допира до устните ми. — Тук съм, Ем.

Само мигове ме делят от блажения сън, силите бързо ме напускат и се навеждам напред, за да бъде чут шепотът ми.

— Да — казвам му.