Снайперистът [bg]

7.

На вратата имаше табелка с надпис ЗОНА 51. ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО. Джери Патерсън отдавна вече не виждаше иронията на този надпис. Преди двадесет и седем години, когато един от инженерите му окачи табелата, тя изглеждаше напълно уместна и никой не възрази срещу нейното поставяне. Но тогава компанията беше далеч по-малка, разположена в промишлената зона недалеч от Уинчъл Донатс. Днес те бяха уважаван производител на електроника, чиято продукция красеше витрините на най-големите магазини като „Рейдио Шак“, „Шарпър Имидж“ и „Уол Март“. Начинанието, започнало с един скромен патент в началото на 80-те, се беше превърнало в източник за огромно лично богатство на малцината ентусиасти, които бяха повярвали в него.

— Как изглеждаме на интерфейса? — попита Патерсън. Беше се влюбил в този проект. Макар и вече на четиридесет и седем — натрупал двадесетина годинки повече от златната възраст за всеки математик, той все още ставаше и лягаше с истинска жажда за работа и дълбока пристрастеност към този проект.

— Доста добре — отвърна с усмивка д-р Илен Пруст, главният конструктор на компанията. На външен вид тя приличаше повече на абсолвентка, отколкото на опитен инженер, но изтънченият й оксфордски акцент вдъхваше доверие. — Изглежда успяхме да усъвършенстваме ревербативната секвенция, но нищо не е сигурно, преди да приключим полевите тестове. Засега мога да кажа, че компютърните симулации дават големи надежди…

— Страхотно! — усмихна се Патерсън. Системата пред очите му бе разработвана в продължение на цели пет години. Като концепция беше проста, но практическата й реализация изискваше огромни усилия и средства. — А докъде стигнахме по въпроса със стабилизиращата рамка и спусъка?

— Извършихме тестове със стандартната европейска честота на клетъчните телефони, 1800 мегахерца — отвърна Пруст. — Всичко се побра съвсем спокойно на авиационен жироскоп от модела „Стедикам“ с алуминиева рамка. На този етап изглежда повече като заводски струг, но със сигурност ще успеем да му придадем по-секси вид, преди да го предложим на пазара…

— Алу-ми-ние-ва, значи… — повтори той, опитвайки се да наподоби невероятния й акцент. — Знаеш ли, че вие, британците, си имате свой собствен език?

— Знам, разбира се — кимна с усмивка тя. — И го наричаме английски.

Преди десет години би могъл да я намери привлекателна. Никога не си беше падал по блондинки, но тази носеше нещо авантюристично, което го привличаше. За щастие на Патерсън обаче, той отдавна беше изгубил интерес към авантюрите с млади жени. Трите брака и последвалите опустошителни дела за издръжки бяха укротили иначе могъщото му либидо.

Следван от главния си конструктор, Патерсън премина през двойно блиндираната врата и се озова в стерилната научно-техническа лаборатория. Там имаше половин дузина мъже и жени, задълбочили се в работата със сложната електронна апаратура. От оригиналните тонколони „Клипш Корнуол“ тихо се лееше невероятното изпълнение на Франк Дзапа.