![Снайперистът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/5/snajperistt-bg-download.jpg)
Снайперистът [bg]
- Автор: Уиткомб Кристофер
- Серия: Джеръми Уолър #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585569X
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снайперистът [bg]». Краткое содержание книги:
— Сиера три на ТОЦ! — изкрещя в микрофона си той, но все едно че беше се изплюл в окото на урагана. Гласът му потъна в грохота на сражението.
Без да мисли повече, той сграбчи Хектор за яката и го изправи на крака, после го тласна към дупката на мястото на вратата, пробита от атаката на „Голф“.
Вътре, само на метър от входа, лежаха два трупа. Единият нямаше лице, а от ужасната рана на мястото му се пулеше едно по чудо оцеляло око. Джеръми побутна пленника си напред, към слабата светлина на вътрешните помещения.
— La Muchacha? — изкрещя заплашително той на разваления си испански. — Къде е момичето?
— Vamonos! — викна в отговор ужасеният Хектор, дърпайки се като луд. — Вън, вън!…
Джеръми заби коляно в пероналния му нерв — малко над и встрани от коляното.
— Заведи ме при шибаното момиче!
Хектор политна напред, смаян от неочакваната болка в десния крак и разразилата се изневиделица буря над тайната квартира на мачетеросите. Заслепяващи и зашеметяващи гранати, стрелба с автоматично оръжие. Отблясъци от стрелбата се появяваха в прозорците с педантична последователност, маркирайки настъплението на командосите от ООЗ към скривалището със заложницата.
— Не мърдай! — изрева някой сред невъобразимата бъркотия. Джеръми се обърна, но заедно с Хектор, използвайки го като жив щит. На ъгъла се беше изправил Дейв Шелънбай и се прицелваше в тях. По лицето му пробягваха зловещи оранжеви отблясъци.
— Аз съм, Уолър! — изкрещя извън себе си Джеръми и за всеки случай вдигна оръжието над главата си. Щурмоваците често се концентрираха единствено върху оръжието, без да обръщат достатъчно внимание на приносителя му. — Тоя тип ще ни заведе при момичето!
Шелънбай примигна в знак, че го е познал, после насочи пушката си към Хектор и тръгна към тях. Полускрит сред дим и експлозии, той приличаше на зловещ демон.
— Къде е тя? — извика.
Джеръми си даде сметка, че е без бронежилетка и носи само снайперисткото маскировъчно наметало. Лицето му беше намацано. Все едно че бе гол…
— Къде е тя?
Хектор го гледаше с широко отворени очи и мълчеше.
Шелънбай заби дулото на пушката си между очите му и опипа спусъка.
— Мамка ти!
— Долу! — изломоти латиноамериканецът и лицето му се разкриви от ужас. — В мазето!
Пръстът му сочеше надясно, към коридора за кухнята. Джеръми се стрелна натам с такава скорост, че Хектор нямаше време дори да започне молитвата си. Шелънбай освети помещението с прожектора, монтиран над дулото му. Никакви врати, никакви стълби.
— Къде? — изръмжа той. Хектор посочи към килима и Джеръми бързо го изрита в единия ъгъл на стаята. Отдолу се показа дървен капак. Първата вълна на атаката беше минала право над него.
— Взриви го! — заповяда Шелънбай, стъпи върху ръкохватката и подхвърли на Джеръми диверсионна граната „Енсайн-Бикфорд“. При експлозията й се излъчваше блясък, равностоен на един милион свещи, а грохотът достигаше 180 децибела.
— Не, не! — изкрещя Хектор и яростно поклати глава: — Бензин!
Нямаха време за никакви планове. Ако похитителите още не са убили момичето, можеха да го сторят всеки момент. Джеръми се огледа с надеждата да открие нещо, което да им спечели малко време — мръсни чинии, празни бирени бутилки, някакви продукти. На лавицата над газовата печка лежеше двукилограмов пакет с брашно за тортили и той изтича да го свали.
— На три… — промърмори той, кимайки към капака. Шелънбай нямаше време за обяснения. В момента, в който капакът бъдеше вдигнат, той щеше да се спусне в подземието, независимо от намеренията на Джеръми по отношение на брашното.
— Едно… Две…
Хектор видя своя шанс, обърна се и хукна към вратата. Джеръми дори не го забеляза.
— Три!
Шелънбай рязко вдигна капака и светкавично отскочи назад. И съвсем навреме, тъй като от тъмната вътрешност на подземието екнаха дълги автоматични откоси. Джеръми промуши пакета с брашно в дупката, оставяйки куршумите да го пробият. Над стръмната дървена стълба се появи облак ситна бяла прах.