![Снайперистът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/5/snajperistt-bg-download.jpg)
Снайперистът [bg]
- Автор: Уиткомб Кристофер
- Серия: Джеръми Уолър #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585569X
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снайперистът [bg]». Краткое содержание книги:
— И? — спокойно попита Мичъл.
Парсънс замълча за момент, опитвайки се да разгадае смисъла на кратките погледи, разменени между домакина и сътрудника му. Лицето на президента на „Бордърс Атлантик“ запази безизразното си изражение и той неволно се запита дали изобщо го е видял да примигва.
— Искам да кажа, че това развитие на събитията ще доведе до големи сътресения в кариерата на сенатор Бийчъм — отговори той.
Траск пое празната чаша от ръката на шефа си и пристъпи към бара да я напълни отново.
— Например разследване от Комисията по етика, нали? — подхвърли той. — Последвано от конкретни обвинения. Възможно ли е да се стигне дотам, че тя да бъде принудена да напусне заседанията на Комисията по разузнаването поради съдебни действия срещу нея?
— Възможно е, разбира се — отвърна Парсънс, но после поклати глава: — Аз обаче не мисля, че…
— Което ще рече, че ръководството на Сената, съставено от ваши колеги републиканци, може да преосмисли своята надпартийност и да я замени с някой по-подходящ председател от своята партия, например с вас? — подхвърли Мичъл.
Лицето на Парсънс показваше като на екран чувствата, които бушуваха в душата му.
— Предполагам, че е възможно — кимна след известно колебание той и ъгълчетата на устата му бавно се разтеглиха в алчна, замечтана усмивка.
— Интересно — кимна Мичъл. — Надявам се, че ще ни държите в течение…
С тези думи се обърна към масичката за кафе и вдигна разтворената върху нея книга на Хелмут Нютън. Аудиенцията беше приключила.
— Да, да, разбира се — енергично кимна Парсънс, после колебливо се изправи на крака. — А сега аз трябва да… — Насочи се към вратата, после изведнъж спря и се обърна: — Предполагам, че вече сме готови да започваме… Нали така? В смисъл че трябва да…
— Беше ни много приятно, че се отбихте, сенаторе — прекъсна го Траск, станал да го изпрати до вратата. — Благодаря ви за всичко, което правите за нас. Върнете се в Монтана и кажете на скотовъдците и земеделците там, че тази Коледа ще бъде добра за тях. Ако всичко се развива по план, „Бордърс Атлантик“ ще стъпи в Монтана…
Малко след полунощ екипът „Голф“ започна да се изнася от „жълтата“ си позиция — последната, която предлагаше някакво прикритие. Връщане назад нямаше.
— Готов ли си? — попита Хесус, обръщайки глава към партньора си. Нещата вече бяха в техни ръце. В момента, в който щурмоваците от „Голф“ напуснеха прикритието на джунглата, те щяха да бъдат изложени на опасността от преките попадения на Хектор и приятелчетата му.
— Наблюдавам го — отвърна Джеръми и намести фигурата на часовоя в кръстчето на мерника си. Онзи пушеше цигара.
— Добре, не го изпускай — кимна Хесус и включи радиостанцията си: — Сиера три, всичко е спокойно.
Джеръми хвърли поглед към светещия циферблат на часовника си. Повечето от лошите спяха, а тези на пост умираха да сторят същото. Сега беше най-подходящият момент за атака, ако изобщо имаше такъв…
— „Хотел“ едно на ТОЦ, искам разрешение за преминаване на зелена позиция — прозвуча шепотът на Чък Прайс. Това означаваше, че седемчленният му екип ще се приближи към къщата от обратната страна, използвайки прикритието на снайперистите от „Янки“ и „Зулу“.
— Прието, „Хотел“ и „Голф“ на жълта позиция…
Джеръми се концентрира в усилията да забави пулса си, точно както го бяха учили инструкторите. Мускулите излизат от играта, а костите трябва да бъдат в директен контакт. Меката тъкан се издува и потрепва от притока на кръв или адреналин дори и след обикновено ухапване от комар. Докато костите рядко го правят.
Присви очи да прогони умората и залепи буза за влажния от пот приклад. Пушката стреля натам, накъдето е насочена. Останалото е в ръцете на хората.
— Не ме прецаквай, моля те… — прошепна задавено Джеръми. Обръщението му беше предназначено за нищо неподозиращия часовой. Заемаше тази позиция вече над осем часа и започвате да губи търпение.
— ТАК въздух едно на ТОЦ — екна в слушалката гласът на Уолт Хелиър. — Разрешете да премина от жълта на зелена позиция.
Радиостанцията улавяше и приглушеното боботене на реактивните турбини на хеликоптера „Бел 412“. След броени секунди двете боядисани в черно машини щяха да изскочат от джунглата и да увиснат над плоския покрив на сградата — целта на атаката на щурмоваците от екипите „Чарли“ и „Ехо“. Планът предвиждаше две щурмови нива, целящи максималното объркване на мачетеросите. „Хотел“ и „Голф“ щяха да атакуват отдолу нагоре, а „Чарли“ и „Ехо“ — от горе на долу. Докато открият момичето и го отведат.