Мираж [bg]

Балът щеше да се проведе в централния двор — място, което представляваше наполовина градина и наполовина бална зала, с висок стъклен таван, който да улавя и задържа топлината на слънчевите лъчи. Стените бяха покрити с изящно украсени огледала, а високо над главите ни се носеха няколко полилея, които се поклащаха леко нагоре-надолу, сякаш под тях вееше вятър. Всичко беше обкичено с бели цветя — преливащи над парапетите и увити около стенните свещници.

Успях да запазя изражението си на спокойно безразличие, докато си проправяхме път през тълпата. Разпознавах повечето лица, а когато някое ми убегнеше, стисвах Идрис леко за ръката. Галена явно бе поканила не само ватийските благородници, които живееха на Андала, а и такива от други планети в системата ни. Не можех да разбера защо са се съгласили да предприемат толкова дълго пътешествие, но явно хората със знатно потекло разполагаха с предостатъчно време.

— Марам!

Тео. И жена му, моранитката. Двамата се откъснаха от групичката си и се приближиха. Тео ме целуна, както беше направил в Аталазия, а жена му остана мълчалива до него.

— Изглеждаш просто разкошно — каза той. — Идрис!

— Тео! — отговори той. — Добре изглеждаш. Бракът ти се отразява добре.

Тео се ухили.

— И за двама ни се отнася. Нали така, скъпа моя?

Момичето, което явно наистина имаше очи само за съпруга си, засия към него в отговор, но не обели и дума. Усмихнах й се.

— Говорили ватийски? — попитах.

Тео не се обиди от въпроса.

— Просто е срамежлива. Още не е свикнала с ватийските порядки.

— Моранитите нямат никакви причини да се боят от нас.

Изгледах момичето критично. Планетата Моран не беше покорена много време преди Андала, но бяха паднали по-бързо, бяха се предали по-лесно.

— Моран толкова различна ли е от Андала? — допълних.

Помислих си, че няма да ми отговори, но тя поклати глава, все още забила поглед в краката си.

— Не, Ваше Височество — каза, а после добави: — Изглеждате добре, Ваше Височество, както вие, така и Негова светлост.

Вдигнах вежди учудено и погледнах Идрис, който се усмихна слабо.

— Иска да каже, че изглеждаш щастлива — намеси се Тео. — И е така, братовчедке — щастлива и ведра.

Насилих се да се усмихна въпреки предупредителния звънец, който заби като аларма в ума ми.

— Благодаря!

Трябваше да пусна ръката на Идрис, но се тревожех, че така само ще привлека повече внимание към това. Изглеждахме ли по-близки, отколкото Марам и Идрис обикновено? Толкова зле ли прикривах чувствата си?