Мираж [bg]

— Такива проблеми? — повтори тя хладно.

— Съпернички сте. Случва се.

— И ти ли си имала такъв проблем?

— Не. Но аз никога не съм притежавала нещо, за което останалите да ламтят.

Марам изсумтя и се облегна назад.

— Откъде тогава знаеш, че това е толкова често срещан проблем?

Свих рамене.

— Имах приятелки, колкото и трудно да ви е да го повярвате. И в села, малки като моето, често се стига до съперничество.

Кхадижа често се беше оказвала обект на омразата на едно или друго момиче. Беше красива и обичаше да се усмихва — след нея се обръщаха дори главите на онези, които трябваше да гледат други.

— Какво би направила ти в такъв случай?

— Наистина ли?

— Попитах те, нали? Не ме карай да се повтарям.

Поколебах се и се взрях в лицето й, за да видя дали няма да промени решението си. После прехапах устна, обхождайки стаята с поглед.

— Най-успешният начин да я извадите от равновесие би бил да се държите така, сякаш вече сте спечелила. Вие сте онази, която живее в Зияана. Вие сте онази, която се е родила тук и трябва да наследи трона. Тя е чужденка. Имате ли бижута, които биха й напомнили за андаланския кралски печат?

— Като корона ли?

Трудно ми беше да прикрия скептичността си.

— Нещо по-деликатно.

— Кралският теслит не е особено деликатен, селско момиче.

— Птиците имат пера — напомних й. — А вие имахте едно колие с формата на птичи нокти, стиснали скъпоценен камък.

— И тя би свързала това с наследството?

— Тя иска да наследи цялата планета — казах аз. — Прекарала е целия си живот в омраза към вас и факта, че сте се родила. Сигурно прекарва часове в мечти за гардероба, печата и всички останали неща, които ще станат нейни, ако успее.