Мираж [bg]

— Галена беше… и все още е върхът на имперското родословие. Всичко в живота й е било напълно осигурено, докато не съм се родила аз, и тя така и не ми го прости, нито пък факта, че съм нечистокръвна. Настрои придворния кръг на ватийците на Луна-Ваксор срещу мен, преди дори кракът ми да е стъпил там.

— Толкова ли е важна кръвта за ватийците?

Тя ме сряза с леден поглед.

— Казваш го така, сякаш за кушаилците не е важна. Но за Галена — да. Мрази чужденци, и най-вече народа на майка ми.

Над лицето й беше паднала сянка, като че ли Галена беше правила и далеч по-долни неща, но тя не иска да говори за тях.

„Собствената й сестра“ — помислих си и се помъчих да потисна съжалението, което се промъкна в сърцето ми. Нищо чудно, че нямаше доверие никому. Запазих тези мисли за себе си — Марам никога не би снизходила да приеме съчувствието ми. Вместо това попитах:

— И не можете да откажете?

— Ако откажа, ще изглеждам слаба.

Намръщих се.

— Слаба?

— Твърде сложна дума ли е това за теб?

Сдържах се да не изсумтя.

— Не е. Но ако не искате да ходите на бала, просто не ходете.

— Галена би била логичната бъдеща наследница на трона, ако галактическото съглашение не беше принудило баща ми да ме обяви за такава.

— Разбирам — отвърнах аз скептично.

— Не знаеш нищо за историята на собствения си свят, нали?

Не отворих уста, за да не й се сопна.

— Когато баща ми покорил Андала, нарушил галактическия закон. Единственият начин да задържи планетата — и цялата система — бил да легитимизира властта си. Да се ожени за кралицата или някое от децата й и да се съгласи нейният потомък да наследи планетата — обясни тя. После махна с ръка небрежно: — Във всеки случай Галена е убедена, че още има шансове да наследи господството над Андала вместо мен.

Седнах до нея.

— Но…

— Но това е моето наследство, нали така? — довърши тя вместо мен и извърна поглед. — Не е типично за ватийците да оставят покорените народи да управляват сами себе си, а като се има предвид и андаланският произход на годеника ми, хората… говорят разни неща. Казват, че баща ми ще бъде принуден да отстъпи ядрото на ватийската империя на друг.

— А! — казах само, въпреки че стомахът ми се обърна. Така действаха ватийците: ние, победените, бяхме като награди в някаква игра, в която участваха хора, които не ги беше грижа за нас. — Опитва се да ви прогони от трона.

— Да. И не мога да я избягвам. Ако не отида, баща ми ще приеме, че нямам волята да го направя, и това ще докаже, че са прави — че не съм достойна да бъда наследница на империята.

Неразумно си позволих да се разсмея. Напълно в тон с останалите нелепици в живота ми — борба и ревност между сестри, но в галактически мащаб.

— Какво? — попита принцесата вбесена.

— Просто… — закашлях се. — Просто не очаквах да имате такива проблеми.