Добрият вълк [bg]

— Как се чувстваш? — попита тя.

— Боли ме — усмихна се той леко.

— Защо си толкова усмихнат?

— У дома съм си — отвърна той.

— Ами добре дошъл тогава.

— Благодаря.

— Няма да оставаме в Германия — продължи тя.

— Няма значение. Просто се радвам, че пак съм тук.

Тя се вгледа в него за момент. Лотар беше невероятен. И тя твърде често си го помисляше, без да го изрече на глас. Сега реши да му го каже.

— Невероятен си.

Той сведе очи. Усмивката помръкна.

— Благодаря ти — промълви.

Тя го погледна.

— Важно е да го знаеш.

Бриз през листата на дърветата над тях.

— Благодаря ти — повтори той.

— Няма за какво да ми благодариш.

— Не знам как иначе да отговоря.

Лицето му се проясни. Това беше естественото му състояние, тя вече го знаеше. А скоро щеше да го накара да помръкне, отново.

— Когато ви открихме в Маями… — започна тя. — Полицията беше там.

Той не я разбра.

— И?

— И Хектор — каза тя.

Светлината у Лотар изчезна.

— Какво е правел там?

— Търсел те е — каза Софи.

Той прочете истината в очите й.

— И полицията е разбрала, че е там?

— Да…

Лотар се досети.

— Ти си се обадила? В полицията.

— Да — въздъхна тя.

Той се замисли, забил поглед в земята.

— Какво ще стане сега? — попита накрая.

— Вероятно ще го изпратят в Швеция, там тече разследване на убийство.

— Ще влезе ли в затвора?

— Най-вероятно — призна Софи.

Лотар потъна в размисъл.

— За какво мислиш? — престраши се тя.

— Не знам.

— Опитай.

Той се поколеба, накрая отрони:

— Все едно и също… Неопределеност; и едното, и другото; всичко и нищо… Би трябвало да съм бесен.

Тя мълчеше.

— Може би така е най-добре — продължи той неубедително. — Татко да плати за престъпленията си.

Само че звучеше кухо, Лотар сам не си вярваше. Прогони тези мисли, затърси истината в себе си. Намери я, гласът му се промени — по-ясен, по-звънък.

— Все ми се струва, че той ме чака някъде…

Бръмчене от приближаващ автомобил. Спря насред пътя. Йенс им махна да дойдат.

— Хайде, Лотар. — Тя му помогна да се изправи. Раната на корема го болеше. Показа й, че е добре, преди да го е попитала.

Поеха на север, към Швеция, към Стокхолм.