Жените, които го познаваха [bg]

– Съзнаваш ли какво правиш?

– Да.

Ваня погледна останалите, търсейки подкрепа, но не я намери.

Били се наведе напред.

– Мислех си дали не трябва да разпространим някакво предупреждение?

Другите се втренчиха недоумяващо в него.

Той, изглежда, се почувства малко неловко.

– Искам да кажа, че има много жени, които... които са в риск, ако разбирате какво имам предвид.

Ваня поклати глава.

– И какво да направим? Да разпространим снимка с надпис „Спали ли сте с този мъж?“. Колко са? Стотина? Двеста? Петстотин?

Себастиан погледна Ваня и после снимките на убитите жени.

– Откровено казано, нямам представа.

Урсула стана.

– Ще се обадя в лабораторията. Изпитвам необходимост да поговоря с някой нормален човек.

Торкел се опита да улови погледа й, но не успя.

Преди тя да стигне до вратата, Били също скочи. Изглежда му хрумна нещо и беше изпълнен с енергия.

– Почакайте, има и още нещо. Как избира жертвите убиецът? – Той се приближи до таблото и посочи снимките. – Вижте, да речем, че е възможно да е открил връзките ти в миналото, ако е търсил и планирал от дълго време, но Анете Вилен? Как е разбрал за нея? Ти си се запознал с нея вчера, нали, Себастиан?

Останалите се замислиха върху думите му. Чудовището, което издирваха, сякаш изведнъж задиша във врата им. Били погледна Себастиан със сериозно изражение.

– Имаше ли чувството, че някой те следи?

Въпросът изненада Себастиан. Защо не се беше досетил за тази вероятност? Защо не беше забелязал, че пространството във времето между него и убитите жени изведнъж се е смалило? От десетилетия на по-малко от двайсет и четири часа. Сигурно му беше попречил стресът от приемането на невъзможното.

– Не помислих за това.

Сега обаче се замисли.

Сериозно.