![Жените, които го познаваха [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/6/3/0/8/zhenite-koito-go-poznavaha-bg-download.jpg)
Жените, които го познаваха [bg]
- Автор: Русенфельдт Ханс, Юрт Микаэль
- Серия: Себастиан Бергман (bg) #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543893713
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жените, които го познаваха [bg]». Краткое содержание книги:
– Идеята вероятно е добра, но убиецът е същият. Не е друг.
Торкел въздъхна тежко. Урсула го погледна. Изражението му
беше необичайно мрачно.
– Сега трябва да се погрижим да направим всичко по правилата – каза той по-скоро на себе си, отколкото на нея. – Не трябва да пропускаме нищо.
Двамата се умълчаха и се вгледаха в магистралата. Торкел хвана ръката й и я погледна. Урсула се изненада, но не дръпна ръката си.
– Имаме проблем. Голям проблем.
– Какъв?
– Сигурна ли си, че тя е мъртва от по-малко от дванайсет часа?
– Трудно е да се определи точно заради горещината, но някъде между шест и дванайсет часа. Защо?
Торкел стисна ръката й още по-силно.
– Себастиан е правил секс с нея снощи.
– Моля?
– Себастиан Бергман е правил секс с нея и е напуснал апартамента преди дванайсет часа.
37.
Себастиан почувства, че тялото му се смрази. И въздухът. Всичко. Силата му да действа. Физическата способност да се ориентира. Той едва не се строполи на пода и се спаси само защото се хвана за масата. Вкопчи се в ламинираната повърхност, сякаш това беше единственото, което го предпазваше да не полети в бездната, която току-що беше зейнала пред него.
Не беше възможно.
Напълно, абсолютно невъзможно.
И въпреки това беше истина.
Това бе осъзнал, докато трескаво претърсваше снимките, писмените записи на разпитите, свидетелските показания и личните детайли. Откри навсякъде връзки и спомени, които не беше забелязал дотогава. Истината се извиси пред него като блед силует и заличи съмненията, надеждата и мъглявата несигурност. Завладя душата му като извънземна сила. Той трепереше. Едва дишаше. Жестокото прозрение му напомни за онзи ден на плажа Као Лак, където душата му беше срещнала смъртнобледия, неумолим силует за пръв път. Тогава Себастиан седеше полугол, изранен и кървящ сред разрухата и палмовите листа. Всяко движение бе оцветено в черното на скръбта, което го парализираше. Този път, в кабинета в Главното управление на полицията, прозрението изкристализира в неподправен ужас. Убийствен страх. Той опита да се съсредоточи и да прогони мислите, за да съумее някак да се справи с паниката, която заплашваше да го завладее. Удари с юмрук по масата. Издаде задавен вик. Всичко, за да намери фокус и посока. След няколко минути успя да се изправи с неимоверни усилия. Олюля се, но запази равновесие и залитайки, се приближи до прозореца с отчаяното желание да види нещо друго освен образите на мъртвите жени, разпръснати на масата и закачени на таблото. Навън слънцето все още грееше. И в онзи ден на плажа печеше слънце. Изведнъж Себастиан потърси ръката на Сабине в мислите си. Искаше да я задържи. Този път да не я изпуска. Да се скрие в детската й ръчичка, да потъне в затоплената й от слънцето кожа и меки пръстчета. За момент сякаш я видя пред себе си – закръглените й бузки, сините очи, изпълнени с живот, косата, навита на къдрици на тила. Хвана я здраво. Искаше да я предпази, както и самият той да намери закрила. Защита от истината в онази невъзможна връзка. Да избяга завинаги с дъщеря си.
Изведнъж обаче тя изчезна. Изтръгната от ръката му. Отново. Себастиан стоеше там съвсем сам. В стая за конференции, пълна със снимки на други мъртви хора. Със съкрушителната истина, която беше единственият му спътник.
Той се протегна.
Изправи рамене, както беше направил в онзи ден на плажа.
И бавно тръгна.
38.
Отначало реакцията на Урсула изненада Торкел. Той очакваше гняв, но тя само пребледня и млъкна. И после го обсипа с въпроси. Как е възможно? Истина ли е? За Себастиан Бергман не бе необичайно да обърква нещата, но беше невероятно, че може да го направи в такъв мащаб и точно по този начин. Той беше спал с жената в тази стая, която впоследствие беше убита. Всичко се беше случило в продължение на половин ден, плюс-минус няколко часа. Някой копираше Едвард Хинде. До последния детайл. Навремето Себастиан беше сглобил последните късове от пъзела и бе заловил Хинде. Това бе най-голямата му победа като специалист по изготвяне на психологически профили на престъпници и тя го беше направила такъв, какъвто беше. Както и да премисляше нещата обаче, Урсула винаги стигаше до едно и също невъзможно заключение.
Имаше връзка.
Но това не можеше да е истина.
Двамата с Торкел веднага решиха, че трябва да кажат на останалите от екипа. Докато тичаха надолу по стълбите, Торкел донякъде изпита облекчение, че е постъпил разумно и е включил всички в решението да приемат Себастиан. Иначе проблемът щеше да бъде изключително негов. Не му беше приятно, че разсъждава по този начин. Това беше дребнаво, когато в апартамента горе лежи убита жена. И все пак си го помисли.