Жените, които го познаваха [bg]

Урсула си пое дълбоко дъх, оставяйки кислородът да изпълни белите й дробове. Затвори очи и се замисли. Нямаше абсолютно никакво съмнение, че убиецът е същият. Всичко съвпадаше, от нощницата, найлоновите чорапи и зеещата рана в гърлото до изнасилването изотзад. За да бъде напълно сигурна, тя беше потърсила килер, който се заключва отвън. В апартамента нямаше такова помещение, но Урсула предположи, че много неща са се променили, откакто самата тя живееше в апартамент, а това беше преди много години. Трябваше да има някакво складово помещение. И Урсула го откри. В мазето.

От другата страна на металната врата тя намери дълъг коридор с бетонен под. Голи електрически крушки, монтирани на всеки пет метра, осветяваха малки складови помещения зад телена мрежа, прикрепена за летви. Грубовата дървена врата с резе отвън водеше към всяко отделно мазе. Във въздуха се носеше слаба, но непогрешима миризма на мухъл.

Урсула мина покрай еднаквите клетки, докато стигна до деветнайсет, номера на апартамента на Анете Вилен. Резето беше счупено. Тя отвори вратата бавно и внимателно, използвайки ръкавици, и надникна вътре. Сега това помещение трябваше да се смята за част от местопрестъплението. В мазето на Анете имаше сравнително малко неща. Повечето други мазета, покрай които мина Урсула, бяха претъпкани. В складовото помещение на Анете имаше само няколко кашона, лампион, сгъваема маса и четири дървени стола, натрупани един върху друг. В средата на пода спретнато бяха подредени припасите – безалкохолната напитка, бисквитите, бананите, шоколадът и празното шише за уриниране. Стояха в идеална редица, всеки предмет на абсолютно еднакво разстояние от следващия. Също като на другите местопрестъпления. Урсула, опитният криминалист, изведнъж потрепери. Никога нямаше да го признае пред колегите си, но намираше за ужасяваща прецизността, с която извършителят пресъздаваше една и съща подредба всеки път. Тя приклекна, извади малка метална линийка и измери разстоянието между предметите. Както подозираше – точно четири и половина сантиметра. Убиецът сигурно измерваше разстоянието всеки път. Това изискваше време, но той си го позволяваше. Толкова хладнокръвен беше. И спокоен. Толкова важно беше за него да го извърши правилно.