Мистерия в “Елингам” [bg]

Ф. Р.: Едва ли от този тип престъпници, който… Беше различно.

С. А.: Разбирам. Нека поговорим за отношенията ви. Смятат ви за най-близката приятелка на госпожа Елингам. Така ли е? Прекарвате много време тук, във Върмонт. Персоналът казва, че когато семейство Елингам са тук, почти винаги и вие присъствате.

Ф. Р.: Може да се каже, да.

С. А.: На единайсети, в събота, в къщата е имало парти. Малко или голямо парти?

Ф. Р.: Малко. Партитата вече са малки. Заради училището.

С. А.: Кои присъстваха на него?

Ф. Р.: Аз, Лео…

С. А.: Ленард Холмс Неър? Художникът?

Ф. Р.: Да. Максин Мелвил, актрисата, и съпругът й Джон Портър. Няколко души, с които Алберт прави бизнес, но те не се задържаха дълго.

С. А.: Изглежда, че повечето хора са си тръгнали в неделя. Вие докога възнамерявахте да стоите?

Ф. Р.: Докато ми се стои. Аз винаги съм поканена.

С. А.: Какво правихте в неделя?

Ф. Р.: Алберт работеше, а и бе дъждовно, така че по-голямата част от времето прекарах в салона при Лео. Той работи по нова картина.

С. А.: Нещо друго?

Ф. Р.: Поиграхме си с Алис. Взех си дълга вана.

С. А.: А вечерта?

Ф. Р.: До късно разговарях с Айрис и Лео. До твърде късно може би. На сутринта не се чувствах добре.

С. А.: На сутринта госпожа Елингам ви е поканила да излезете с нея на разходка с колата, нали така?

Ф. Р.: Да, дойде в стаята ми в десет. Все още бях в леглото. Имах ужасно главоболие. Казах…

С. А.: Да?

Ф. Р.: Извинете.

С. А.: Няма нищо, помислете си.

Ф. Р.: Казах, че ми е зле и че няма да отида. Ако бях тръгнала с тях…

С. А.: Значи, сте се отказали от разходката заради главоболието.

Ф. Р.: Трябваше да отида. Трябваше да отида.

С. А.: Кога станахте?

Ф. Р.: Към обед прислужницата донесе нещо за хапване. Помолих я да напълни ваната. Почти цял ден четох в стаята си.

С. А.: Същата вечер сте влизали в гардеробната на госпожа Елингам, защо?

Ф. Р.: Счу ми се някакъв шум вън. Исках да видя какво става. Прозорецът на това помещение гледа към предната градина.

С. А.: Както и тези на няколко други стаи.

Ф. Р.: Е, знам, че от там се вижда добре. Влязох, за да погледна. Бях притеснена.

С. А.: Струва ми се нередно да влизате там, при положение че госпожа Елингам я няма.

Ф. Р.: Често влизам в гардеробната на Айрис.

С. А.: Дори когато нея я няма?

Ф. Р.: Да. Тя ми е разрешила да ползвам вещите й.

С. А.: Госпожа Елингам позволява ли и на други да влизат там?

Ф. Р.: Нямам представа.

С. А.: Тя понякога не пуска дори личната си прислужница.

Ф. Р.: Аз не съм прислужница.

А. С.: Тя обикновено заключва вратата, нали?

Ф. Р.: Имам ключ. Може ли огънче? Искам да запаля цигара.

С. А.: Да.

(Пауза.)

С. А.: Значи, сте влезли в личната гардеробна на госпожа Елингам с вашия ключ. Откога го имате?

Ф. Р.: О, не мога да си спомня. От доста време.

С. А.: Струва ми се странно, че сте си направили труда да влезете в заключена стая, за да погледнете навън.

Ф. Р.: На вас може да ви изглежда странно… но точно това се случи.