Мистерия в “Елингам” [bg]

— Какво става? — попита Ели. — Загазил ли е Хейес?

— Не — отвърна тихо Пикс.

Дейвид наблюдаваше Стиви. Опитваше се да премине през празното й изражение и да проникне в мислите й.

— Ще си лягам — каза Стиви и се извърна.

Дейвид я проследи с поглед. Секунда по-късно телефонът му изчурулика.

— Някой е забелязал хеликоптер — каза той на Пикс.

— Чух нещо много странно — подхвърли Ели.

— Пикс, тук ще кацне ли хеликоптер — попита Дейвид.

— Всичко е наред.

Стиви изтича горе и влезе в стаята си. Затвори вратата и се облегна на нея. Главата й се удари в закачалката. Тръгна към кофата за боклук, защото й се пригади. Гаденето обаче отмина. Легна си с дрехите и се зави.

Бяха се качили в планината шестима, сега бяха петима.

Може би трябваше да направи опит да заспи…

Шок. Навлизаше в такова състояние. Надигна се. Хартия. Трябваше й лист хартия. Отиде до бюрото и взе тетрадката си по анатомия. Трябваше да опише всичко, сега, докато спомените й са пресни. Какво бе видяла? Какво знаеше? Просто запиши всичко, без да се замисляш върху значението на фактите.

Някой почука. Вратата се отвори със скърцане, преди Стиви да успее да каже нещо.

— Здрасти — каза Дейвид. Вече не изглеждаше в добро настроение. — Какво става?

— Аз не мога…

Стиви се приведе над тетрадката и сбърчи вежди.

— Какво правиш?

— Не мога… да говоря.

— Какво?

— Така ще си повредя спомените — отвърна нервно тя.

— Нещо става. Хеликоптер се вика само в определени случаи. Освен това имаш вид на човек, на когото са източили литър и половина кръв. Какво става, по дяволите?

— Остави ме. Сега трябва да пиша. Историите могат да се променят инцидентно, ако човек се разприказва, така че ще си мълча. Моля те, затвори вратата.

Дланта й потреперваше. Тя я сви в юмрук и я мушна под одеялото. Дейвид бавно отстъпи назад. Излезе и затвори вратата.

Стиви напъна мозъка си. Просто изброй нещата. Какво видя. Стиви? Пиши! Всичко започна в четвъртък.