![Мистерия в “Елингам” [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/4/4/2/8/misteriya-v-elingam-bg-download.jpg)
Мистерия в “Елингам” [bg]
- Автор: Джонсон Морин
- Серия: Искрено коварен #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-308-0
- Переводчик: Стефан Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Мистерия в “Елингам” [bg]». Краткое содержание книги:
Някъде около час по-късно — бе загубила точна представа за времето — Стиви профуча като призрак през общата стая, без да спира погледа си върху другите. Отвън, изглежда, имаше навсякъде червени и сини лампи, които примигваха иззад дърветата, озаряваха небето и хвърляха странни сенки наоколо. Температурата сякаш бе спаднала с десет градуса. Нейт чакаше в компанията на Пикс. Беше блед и гледаше с празен поглед.
Лари подкара към Голямата къща. Докато седяха отзад в количката, Стиви и Нейт се топлеха един друг, макар и без да се докосват. Под портика бе паркирана полицейска кола. Полицаят вътре вкарваше информация в компютъра си. В закритото пространство имаше и други полицаи. Неколцина учители се бяха събрали на балкона и проследяваха случващото се. Марис и Даш седяха до масивната камина във фоайето. Марис хлипаше, а Даш се взираше оцъклено в телефона си.
— Може да повърна — обяви Нейт.
— Дишай дълбоко — каза Стиви и стисна ръката му. — Заедно с мен.
Седнаха в долната част на голямото стълбище.
— Номерът е — каза Стиви — да направиш издишването по-дълго от вдишването. Така че ще вдишваме четири секунди, ще задържаме седем и ще издишваме осем. Давай, заедно с мен. Аз ще броя. Едно, две, три, четири…
Нейт задиша в ритъма на Стиви. Забавиха реакцията и страха.
Имаше нещо странно в тревогата на Стиви — когато срещнеше някого, който е по-напрегнат от нея, тя постигаше равновесие. Направи това откритие преди няколко години, когато заседна в асансьор по време на една от малкото почивки на семейство Бел. Хотелът бе двайсететажен. Стиви и една жена се качиха на осемнайсетия етаж. Вратите се затвориха и асансьорът заслиза. Тогава кабинката внезапно пропадна няколко метра, потрепери и спря. Сърцето на Стиви едва не изскочи от устата й, но когато паникьосалата се жена запищя и се сви в ъгъла, се зароди нещо ново. През следващия половин час жената седеше на пода, обляна в сълзи, трепереща. Стиви успя да я успокои и след като техниците ги измъкнаха, тя преливаше от благодарност към Стиви, даже й купи огромно парче торта и кафе от кафенето във фоайето.
Вероятно бъдещето й бе в това да общува с хора, които са преживели травматизиращи събития. Тя щеше да работи с тях, да ги успокоява, да ги отвежда на места, където може да се разговаря на спокойствие.
— Нейт — Стиви отново стисна ръката му, — коя е любимата ти книга?
— Какво?
— Просто ми кажи коя е любимата ти книга. Но не се замисляй много-много. Кажи ми заглавието на книга, която харесваш.
— „Хобит“.
— Какво ти харесва в нея?
— Всичко.
— Кажи едно нещо. Затвори очи, замисли се за „Хобит“ и ми кажи какво ти харесва.
Нейт затвори очи. Мускулите на лицето му леко се отпуснаха.
— Облата врата на къщата на Билбо. Четох книгата като малък и винаги се сещах за вратата.
— Чудесно. Задръж тази врата в съзнанието си. Билбо също. Да подишаме отново. Четири вдишване, седем задържане, осем издишване.
Малко по-късно Нейт видимо се успокои. Раменете му се отпуснаха, притеснението от гаденето изчезна. Той издиша за последен път, отвори очи и погледна Стиви.
— Добре — каза той и кимна. — Добре. Какво ще се случи? Какво се случва? Стиви, какво се случва, по дяволите?
— Ще ни питат какво сме видели.
— Аз не съм видял нищо. Дори не знам какво става. Казаха, че Хейес е мъртъв.
— Имах предвид как е минал денят. Те трябва да установят фактите.
— Но какво е станало? Как е умрял Хейес?
— Не знам — каза Стиви и си представи онзи капак в тунела. Почувства го в ръката си, докато балансираше върху една от тънките пречки на стълбата. — Важно е да не си измисляме. Бъди ясен. Просто им кажи каквото знаеш.
— Добър съвет. — Лари стоеше пред тях. Приклекна и погледна Нейт, после се извърна към Стиви и кимна одобрително. — Това момиче има глава на раменете си. Полицията трябва да се запознае с фактите.
Един от полицаите извика Нейт по име и го покани да влезе във фоайето. Лари седна до Стиви.
— Как си?
— Записах част от нещата. — Тя му показа бележките. — Това си спомням.
Лари зачете листа. Очите му мърдаха, минавайки от ред на ред.
— Хубаво. — Върна й листа. — Добре се справяш.
— Знаеш ли какво е станало? — попита Стиви.
Лари поклати глава.
— Не знаеш? Или не можеш да ми кажеш?
— Готови са да те изслушат — каза един от полицаите и поведе Стиви към офиса на охранителите.