Още един скандал
- Автор: Додд Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Още един скандал». Краткое содержание книги:
Преди четири години Мадлин е обожавала Гейбриъл и дръзките му целувки. Но в този момент възможността да се омъжи за съшия непознат човек й се струва много по-привлекателна, отколкото да се изправи лице в лице с Гейбриъл — човекът, който я е предал, но който все още владее сърцето й…
Но последния път, когато бяха сами в една спалня, нещата стояха по различен начин. Тогава всичко се развиваше главоломно и тя нямаше време да се тревожи какво да каже. Думите се лееха от устата й със скорост и сила, мисълта за които все още я караше да се изчервява. Той беше прав. Тогава го беше наругала като перачка. Сега имаше време да помисли, да се притесни, да се почувства неудобно.
Не че Гейбриъл имаше вид на човек, който се чувства неудобно. Той съблече черната си риза с небрежност, която я накара да се изчерви.
Но не я накара да спре да зяпа.
Преди четири години бе видяла голите му гърди и сега забеляза разликите. Сега тялото му можеше да се похвали с по-големи мускули там, където преди беше жилаво, гърдите му сега бяха по-релефни, а мишците му пращяха от мощ.
Сякаш бе работил на нивите, или бе градил къщи… може би организацията на крайбрежната отбрана е включвала тежък физически труд, а какъвто си беше, Гейбриъл като нищо се беше заел лично.
Последните следи от юношата бяха изчезнали и сега той беше… твърде разкошен. Твърде силен, твърде мускулест, твърде космат… гърдите му бяха покрити с гъсти кафяви косми, които се стесняваха в тънка ивица и се спускаха към панталона му.
Докато той се разкопчаваше, погледът й се закова там в нервно предчувствие. Гейбриъл изглеждаше толкова нехаен и безгрижен, очевидно любенето ни най-малко не го притесняваше. Имаше вид на мъж, свикнал със страстта.
Тогава той изу панталоните си и тя видя какво не му е наред. Държанието му беше хладно, но мъжествеността му стърчеше, набъбнала до пръсване. Въпреки че не беше виждала мъжки член от четири години, а и тогава не го беше разгледала както трябва, Мадлин реши, че размерът на това чудо определено издава огромен интерес към нея и към предстоящото сливане.
Краката му бяха укрепнали също като ръцете, коравите мускули на бедрата му я наведоха на мисълта, че той ще я язди бурно, безмилостно, неуморно… о, боже, така го искаше, че ръцете й трепереха. Желаеше да забрави миналото, за да отиде при него и да… да го оближе, да го ухапе, да се държи, сякаш има права над него. Права на съпруга.
Той се освободи докрай от дрехите си, седна на стола и я подкани с жест.
— Съблечи се за мен. — Отново я погледна в очите. — Не би следвало да ти е трудно. Аз свърших повечето работа вместо теб.
Беше вярно. Всички копчета бяха разкопчани, всички връзки — развързани. Трябваше само да отпусне ръце, да охлаби хватката си и роклята щеше да се свлече в краката й.
— Хайде — ласкаво изрече той. Жестът му беше широк, подигравателен. — Освен ако не си променила решението си.
Мадлин се сети за майка си на официалния портрет в галерията — с великолепна златна рокля и с кралската тиара. Сети се за дъщерята, която се надяваше да има някой ден и разбра, че ако действа сега, за нея няма да остане нищо.
Гейбриъл знаеше какви мисли се въртят в главата й:
— Какво ли не жертва човек за семейната чест — присмя й се той.
— Ти си глупак.
— Меко казано. — Суровата присмехулна усмивка изчезна от лицето му.
Тя също можеше да го плени с погледа си, а после да го накара да си признае какво е правил и с кого. Мадлин кокетно отпусна ръце: първо едната, после другата. Роклята се сурна надолу, задържа се за кратко на хълбоците й, после се свлече до глезените й. Мадлин не носеше новите панталети, които бяха сензация сред дамите от висшето общество, така че се оказа гола, ако не броим копринените й чорапи, завързани с жартиери над коленете.
Не знаеше какво цели Гейбриъл, като я караше да си разкрие картите. Удоволствие? Може би търсеше отмъщение, задето го беше зарязала? А може би го тласкаше някаква по-сериозна причина? Но Мадлин знаеше, че точно сега в главата му се въртят мисли само за нея и така си отмъщаваше, че я е накарал да го желае.
Лицето му беше сурово, силно и решително. Когато проговори, устните му едва помръднаха, а тонът му беше ръмжащ:
— Косата ти.
Мадлин бавно изви ръце нагоре, описвайки чувствена дъга, разкривайки цялото си тяло за погледа му и полека издърпа фуркетите, които държаха косата й. Разпиля ги на пода, безразлична към съдбата им, и когато и последният от тях беше изваден, тя разпусна черната си грива, която се изсипа като водопад по раменете й. Една къдрица падна на гърдата й, обвивайки я в любовна ласка.
Гейбриъл скочи, сякаш вече не можеше да й устои. Погледът му се закова на бедрата й, а гладните му очи изядоха черния триъгълник между краката. Той не скри възхищението си от гърдите й, наслади се на раменете й, порадва се на мекия й корем и още веднъж я погледна в очите.
Отиде до нея.
С наближаването му сърцето й заби в барабанен ритъм. Той беше гол и огромен, и всичко, за което беше мечтала. Гейбриъл улови ръката й и я дръпна към леглото.