Твоята целувка
- Автор: Додд Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Твоята целувка». Краткое содержание книги:
Мистър Найт гледаше ту едната, ту другата. Не разбираше нищо, но това, което ставаше, не му харесваше и той застана пред Елинор, за да я защити от злобата на най-безскрупулната жена на света. Когато заговори, гласът му беше студен и ясен:
— Лейди Шапстър, не ви поканих и в случай че не сте схванали, изобщо не възнамерявам да ви каня където и да е. Фактът, че се появявате на сватбата ми е израз на нечувано безсрамие. За в бъдеще ви предупреждавам да ни оставите със съпругата ми на мира. — Той закрилнически положи ръка върху гърба на Елинор и я поведе по стълбите пред църквата.
— Мистър Найт! Такава грубост и то към член на семейството. Това е признак на нечистокръвната ви порода, а вие не искате да ви се носи славата на дръвник. В края на краищата — лейди Шапстър се усмихна злорадо на Елинор — сега съм вашата любима тъща.
Мистър Найт я удостои с бегъл поглед, сякаш бръщолевенето й не го интересуваше.
— Какви ги говори тази жена? — обърна се той към съпругата си.
Елинор искаше да побегне, но знаеше, че няма смисъл. Лейди Шапстър щеше да й подложи крак. Щеше да хукне и да разтръби истината из цял Лондон. Нямаше как да избяга от справедливото възмездие. Елинор беше победена и щеше да си плати. Не можеше да си поеме въздух и едва успя да каже:
— Тя казва, че… казва, че аз не съм Мадлин. Аз не съм бъдещата херцогиня Магнус. Аз съм братовчедката на Мадлин и нейна компаньонка. — Тя събра сетни сили за болезненото откровение. — Аз съм Елинор.
Ремингтън се втренчи в нея и истината бавно си проправи път в съзнанието му. Парченцата на загадката се наместиха.
— Можех да прекъсна церемонията, мистър Найт — мазно каза лейди Шапстър. — Можех да ви спася от ужасната ви грешка. Не ме поканихте на бала си. Не ме поканихте на сватбената закуска. Пада ви се да сте обвързан с тази малка измамница завинаги.
— Млъквай! — изрева лейди Гертруд.
— Как изобщо смееш да си отваряш устата? — беснееше лейди Шапстър. — Ти си знаела. Не можеш да ме убедиш в противното. Ти…
— Млъквай! — Лейди Гертруд сведе глава като дива коза, втурна се към опонентката си и я събори на земята.
Пастор Гилбърт закърши ръце. Кларк извика възмутено.
Но въпреки че устните им се движеха, Елинор ги чуваше като в полусън. Те размахваха ръце, но тя едва ги виждаше. Цялото й внимание беше насочено към Ремингтън. Другото нямаше значение.
Светлосините му очи излъчваха лют мраз. Той я гледаше, сякаш тя не беше достойна да целуне земята под нозете му. Ръката му бавно докосна лицето й.
— Мислех, че ти си единствената. — Шепотът му беше наситен с емоции. — Мислех, че ти си жената за мен. Трябваше да се досетя. — Пръстите му се плъзнаха по гърлото й. Не я стиснаха, но тя усещаше стаената заплаха. Лицето му се приближи до нейното. — Твоето семейство е недостойно за доверие. Вече няма да повторя същата грешка.
22
— Седни, скъпа. — Лейди Гертруд се отпусна на канапето, отпи от брендито си и се загледа в Елинор, която крачеше нагоре-надолу, и в Лизи, която я следваше. — Мистър Найт ще се прибере, когато е готов, а тогава ти ще искаш да си спокойна и уравновесена както винаги.
Елинор дръпна завесите и се втренчи в мрака. Чернотата на нощта не беше смекчена нито от мъгла, нито от дъжд, но вятърът свиреше в стъклата и леденият му дъх близна ръцете й. Тази сутрин след венчавката Ремингтън ги натовари с лейди Гертруд на каретата, а той яхна коня си, за да ги придружи до вкъщи. Уплашената Елинор се опитваше да скалъпи някакво оправдание за лъжите си. Но той едва я дочака да влезе в двора и замина нататък, без дори да я погледне.
Оттогава Елинор само седеше на прозореца и го чакаше, но от него нямаше ни вест, ни кост.
— Какъв смисъл има да съм спокойна и уравновесена както винаги, когато мъжът ми копнее за друга?
Лейди Гертруд оправи бургундско червения кашмирен шал, метнат на коленете й.
— Наблюдавала съм ви заедно. Може би той иска да притежава за съпруга херцогиня, но в леглото иска теб.
Елинор се обърна и застана лице в лице със старата дама.
— Бях изоставена от съпруга си в деня на сватбата. И няма как да не забележа, че това не вещае добро за бъдещия ни семеен живот. — Някак смътно тя съзнаваше, че разиграва театър. Е, след събития като днешните можеше да си позволи да драматизира, нали?
— Дрън-дрън, тра-ла-ла. — Лейди Гертруд махна пренебрежително с ръка. — Той ще се върне.
Елинор отново закрачи напред-назад. Беше се преоблякла за сватбената закуска, на която освен нея самата присъстваха Кларк и лейди Гертруд. Бяха си побъбрили по различни незначителни теми и се смутиха един-единствен път, когато Кларк спомена колко ще съжалява съпругата му, че не е присъствала на венчавката. След това той веднага беше избягал и през целия дълъг следобед Елинор не спря да крачи, да чака — и да си спомня. Преоблече се за вечеря с напразната надежда, че Ремингтън ще се върне.