Твоята целувка
- Автор: Додд Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Твоята целувка». Краткое содержание книги:
— Извинете, мадам. Той се промъкна покрай мен, преди да съобщя името му.
Тя го потупа по ръката и погали наеженото куче.
— Не се тревожи. Магнус е свикнал да прави каквото си иска. — Дори когато желанията му противоречаха на здравия разум.
— Здравей, Магнус — каза лейди Гертруд. — Намерил си кога да дойдеш.
— Тръгнах още в секундата, когато чух, че Найт и Мадлин ще се женят — отвърна херцогът и смръщи чело.
— Но… но… — Елинор го гледаше объркано.
— Къде е онова копеле? Къде е? — Магнус спря и се огледа. — Елинор, Гертруд, радвам се да ви видя и тям подобни, но къде е Мади и къде е тоя негодник, който се е оженил за дъщеря ми с такава неприлична бързина?
— Би трябвало да знаеш къде е Мадлин — тросна се Елинор. — Тя е на приема у мистър Ръмбилоу.
— И каква работа има там? — попита Магнус? — Този човек е подозрителен тип, който не заслужава и капчица доверие.
— О, боже! — Сърцето на Елинор се сви. — Когато чухме за Играта на века, Мади реши да отиде, за да те спре. Не искаше да проиграеш кралската тиара.
— Не знаех, че си бил готов на такава глупост — намеси се лейди Гертруд.
— Защото не е вярно. — Магнус поклати глава, сякаш не беше чул добре. — Не съм ходил на приема му. Цялата история смърдеше до небесата, а и да не беше така, тиарата не е моя, за да я залагам.
Какво би спряло човек, проиграл собствената си дъщеря, да заложи безценното притежание на рода Де Лейси? Звучеше нелогично, но Елинор не се съмняваше, че чичо й говори истината. Той беше херцог до мозъка на костите си: уверен, че е добре приет навсякъде, безцеремонен и шумен, с розови бузи и силен глас, който винаги гърмеше. Магнус отиде при лейди Гертруд и надникна в чашата й.
— Бренди. Хубаво. И аз ще изпия едно. — Той се отпусна в един стол, който изскърца под тежестта му. — Ама че глупаво куче имаш, Елинор. — Той щракна с пръсти на Лизи, която го доближи предпазливо и подуши ръцете му, после се остави да я погалят. — Бива ли го за нещо? За лов например?
— Искрено се съмнявам — усмихна се Елинор — но тя е много сладка и обожава мистър Найт.
— В такъв случай никак не е умна — отбеляза Магнус.
Лизи се врътна обидено и се върна при спасителката си.
— Както виждаш, не си прав — отвърна Елинор и почеса Лизи зад ушите.
Бриджпорт донесе на херцога бренди, после очевидно реши, че и Елинор трябва да пийне нещо силно, защото й подаде една чашка с кехлибарената течност.
Елинор се зачуди дали изглежда толкова сломена и пое чашата. После освободи Бриджпорт, който излезе и затвори вратата след себе си.
— Все пак Мадлин ожени ли се днес? — попита Магнус след една щедра глътка.
Преди да отговори, Елинор също отпи. Задави се, изкашля се и отговори:
— Не съвсем, чичо.
— Не съвсем ли? Няма такова нещо като да си малко женен. Или е съпруга, или не е.
Лейди Гертруд се изкикоти.
— Което си е право, право си е.
— Доколкото ми е известно, Мадлин не е женена. — Елинор облиза пресъхналите си устни. — Вместо това аз се омъжих за мистър Найт.
Магнус се опули насреща й и по лицето му се разля широка усмивка.
— Браво, момичето ми, страхотно си се справила! Открай време знам, че си готова на всичко за братовчедка си, но нямах представа, че ще дръзнеш да вземеш мъж като Найт.
— Аз съм не по-малко изненадана от тебе, чичо — сдържано отвърна Елинор.
— Как убеди младежа? — Магнус й намигна. — Или е по-добре да не питам?
— Магнус, ти си абсолютен дръвник — отвратено заяви лейди Гертруд.
За изненада на Елинор херцогът се изчерви.
— Не съм дръвник. Елинор е красавица, а Найт не е сляп.
Елинор ги прекъсна преди дискусията да е навлязла в още по-интимни подробности.
— Не съм впримчила мистър Найт, както ти намекваш, чичо. Той дори не знаеше коя съм.
Магнус я зяпна неразбиращо.
— Той ме мислеше за Мадлин — поясни Елинор.
Минаха няколко мига, преди Магнус да схване за какво става дума. После той се плесна по коляното и ревна гръмогласно:
— Бива си я тая шега! Не знаел коя си, а? Сбъркал е момата, ха-ха-ха! О, с какво удоволствие ще го разтръбя навсякъде!
— Магнус, недей! — Лейди Гертруд се изправи на стола си. — Мистър Найт е много сърдит на Елинор. Не стига, че историята ще бъде по вестникарските драсканици! Да не подклаждаме гнева му и с твоите подигравки!
— Сърдит е на Елинор, а? Да, разбирам го. — Магнус гаврътна брендито си и постави чашата на масата. — Е, дори и да бях изкушен, мисията по възстановяването на семейното богатство ме зове извън Лондон. Точно затова се забавих толкова. — Той се намръщи. — Въпреки че благодарение на нашата малка Елинор семейното богатство май е непокътнато. — Той помълча и добави весело. — И все пак преговорите са започнати и аз няма да ги изоставя.