Твоята целувка
- Автор: Додд Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Твоята целувка». Краткое содержание книги:
Но щом тръгна към нея, кочияшът скочи от капрата и му препречи пътя. Ремингтън спря неохотно.
— Да, Джон?
Джон отдаде чест и заяви на висок глас:
— Сър, моля да простите закъснението ни. Бяхме възпрепятствани на Бонд стрийт. Някакъв глупак стреля по нас и подплаши конете.
Ремингтън се вцепени, но съзнанието му препускаше бясно.
— Стрелял е по вас?
— Стрелял е по вас? — извика и Кларк.
— Не мога да си го обясня, сър — продължи Джон, вече по-тихо — но бих се заклел, че изстрелът беше насочен точно към конете.
— По дяволите! — Гневът на Ремингтън избухна, дълго потискан, опасен гняв по адрес на херцог Магнус. Погледът му се насочи към лейди Гертруд и Мадлин. Лелята се суетеше с роклята на племенницата си. Мадлин придърпа бонето си, сякаш можеше да се скрие цялата под него.
— Дамите, изглежда, са добре — забеляза Кларк.
— Да, сър — отвърна Джон. — Лейди Гертруд си попищя, но нейна светлост е храбра като лъвица!
— Слава Богу, че всичко е наред. — Кларк поклати глава. — Но ако бях суеверен, бих нарекъл това зла поличба.
— Поличба? Дявол го взел, това не е никаква поличба. Това е покушение!
— Какво искаш да кажеш? — Очите на Кларк щяха да изхвръкнат от орбитите си.
— Втора атака срещу моята карета за по-малко от седмица — осведоми го Ремингтън.
— Нима предполагаш, че?… — стъписано поде Кларк. — Така де, дали това е свързано с нещата, които ми разказа?
— Несъмнено — отвърна Ремингтън. — може би има и други, които желаят смъртта ми, но малцина са в състояние да действат. А ти видя ли човека с оръжието? — Въпросът бе зададен на Джон.
— Не сър, наоколо нямаше жива душа, но нямах и време да се оглеждам. Горкият Родерик — това е сивият жребец, който трябваше да оставим, сър — куршумът близна ухото му. Той се развилия, разбира се, и дамите здравата се раздрусаха, докато усмиря екипажа. — Джон измъкна кърпичка от джоба и обърса потта от намръщеното си чело. Лицето му беше посивяло, ръцете му трепереха. — Не че се хваля, сър, ама някой по-неопитен кочияш нямаше да го обуздае.
Един от лакеите, който държеше ръката си под особен ъгъл, сякаш беше навехната, се приближи до тях.
— Да, сър, мистър Найт, той е прав. Аз изхвръкнах отзад и помислих, че каретата ще се преобърне, но Джон успя да усмири конете. Това е най-доброто каране, което някога съм виждал!
Ремингтън беше подбрал слугите си с оглед на техните умения, лоялност и готовността им за бой. Вече на два пъти през последната седмица се беше оказало, че изборът му е бил правилен. Щеше му се да е доволен от проявената далновидност, но не беше. Сърцето му бе свито.
Той сведе поглед и видя, че ръцете му се свиват в юмруци и се отпускат. Беше предоставил на своята херцогиня покрив над главата й, храна и нови дрехи. След църковния обред тя щеше изцяло да зависи от него, а той я излагаше на опасност. Да, той беше мишената на тези нападения, но тя можеше да се окаже жертвата.
Той, който бе планирал всяка стъпка от отмъщението си толкова грижливо, не беше помислил за това.
А може би преди да срещне Мадлин просто не му е пукало?
— Някой да има зъб на нейна светлост? — попита Джон.
— Надали — отговори Кларк. — Повечето булки не отиват до черквата с каретата на младоженеца, ето защо подозирам, че Ремингтън е бил мишената.
Мъжете неловко се взряха в околните сгради.
— Да, знам — отвърна Ремингтън. — Не е никак приятно да разбереш, че работиш за някой, който е взет на мушка. Въпреки това се налага да ви помоля да останете, за да ни закарате вкъщи. На връщане няма да се отбиваме никъде.
Джон — обучен възрастен мъж — кимна сериозно. Лакеят не беше толкова врял и кипял, затова едва потисна усмивката си.
— Когато се върнем на Бъркли скуеър, почерпете се в кръчмата за моя сметка. Всъщност обиколете няколко кръчми. Изразете недоволството си от мен. Вижте дали по мой адрес не се носят клюки. Някой се опитва да ми мъти водата. — Ремингтън много добре знаеше кой е този някой, но искаше да е наясно какви други проблеми да очаква. — Разочарованите слуги са благодатна почва за клюки и може би някой ще ми потърси
Джон кимна, но лакеят, който беше избран заради якото си телосложение, а не заради мозъка си, възрази:
— Ние не сме разочаровани. Даже сме много очаровани.
Джон го плесна и го хвана за ръката.
— Хайде, идвай. Ще те светна.
Кларк дръпна Ремингтън:
— Лейди Гертруд намира за странно, че още не си дошъл да поздравиш годеницата си.
Ледена тръпка пробягна по гръбнака му. Ами ако опасност грози Мадлин на стълбите пред църквата? Той тръгна към нея.