Машината на пространството [The Space Machine - bg]

Вдъхнах дълбоко втори път, сетне — трети, насилвах се да се успокоя.

Най на края отворих очи. Нищо в снаряда не се беше променило поне дотолкова, доколкото виждах. Картините и на трите екрана бяха еднакви — всяка показваше небесната синева, само на онази за задно виждане можах да различа няколко предмета, които летяха зад нас. Известно време не можех да разбера какви са, но след като се взрях по-добре, разбрах, че това са четирите топлинни генератора, които топяха леда в дъното на оръдието. Предположих, че щом ги изхвърлят, те сигурно вече не са нужни.

Че нашият апарат очевидно се въртеше бавно около оста си, стана ясно няколко секунди след това, когато единият от екраните за странично виждане най-неочаквано отрази ивица суша, която се полюшваше нагоре-надолу по екрана. Скоро картината на планетата изпълни целия екран, но се намирахме на такава височина, че беше почти невъзможно да се различат каквито и да е подробности. Летяхме над местност, която приличаше на сух планински район, където вероятно също бе имало военни действия, защото по повърхността личаха дълбоки кратери. Не мина много и снарядът се извъртя, а екранът отново се изпълни с небесна синева.

От екрана за предно виждане личеше, че снарядът лети по хоризонтална линия, защото можах да различа линията на хоризонта. Мъжете пред уредите вероятно имаха начин да коригират въртенето, защото често долавях съскащи звуци и постепенно линията на хоризонта се стабилизира.

Мислех си, че щом вече сме във въздуха, няма да има повече сътресения, ето защо страшно се изплаших, когато няколко минути по-късно се разнесе гръм от силна експлозия и ярка зелена светлина изпълни екраните, които можех да видя. Проблясъкът трая не повече от миг, но секунда след това последва нов. Бях виждал вече такива зелени пламъци в часовете преди нападението на града и реших, че ни нападат, но между експлозиите атмосферата вътре в снаряда остана същата.

Зелените проблясъци зачестиха и почти всяка секунда се разнасяше по един. Поспряха за известно време и тогава успях да забележа, че траекторията на снаряда чувствително се е променила. За миг в екрана за предно виждане се мярна картината на огромен град. В следващата секунда снарядът беше обгърнат от нов поток зелен пламък, който заля всичко. Сред ослепителната светлина, шума и рева почувствах как материята около мен се стяга още повече… последното нещо, което си спомням, е почти непоносимият натиск на рязко спиране, последван от страхотен удар.