Машината на пространството [The Space Machine - bg]

Отделението пред нас беше малко и тясно, но онова, което най-силно привлече вниманието ми, беше онази част от него, която беше оборудвана с научна апаратура. Много малко от онова, което виждах, можех да разбера, но имаше един апарат, чиито функции не се нуждаеха от обяснения.

Обширна стъклена стена, разположена точно пред местата на двамата пилоти. Осветена беше отвътре по някакъв непонятен за мен начин, така че на стъклото се появяваха най-различни изображения — сякаш там бяха инсталирани няколко магически фенера едновременно. И нищо чудно, че вниманието ми веднага беше приковано върху образите, които се появяваха на стъклото.

Най-голямата от картините показваше какво става непосредствено пред снаряда, т.е. в момента, когато за първи път забелязах това устройство, стъклото беше изцяло заето от картината на машината, която закачаха за носа на снаряда. След малко се появи друг образ, на който се виждаше какво става от двете страни на снаряда, а също и зад него. На друга се разкриваше вътрешността на нашата кабина, където забелязах и собствената си фигура, застанала до решетката. Помахах няколко пъти с ръце, като не спирах да се удивлявам на изобретението. Имаше и един тъмен ъгъл, който според мен трябваше да показва отделението на противните чудовища и основния корпус на снаряда.

В челната кабина имаше и разни други апарати, най-големият от които беше инсталиран пред други две прозрачни торби, които висяха от тавана.

Най-после мъжете отпред приключиха с нарежданията си и отстъпиха вътре. Единият от тях завъртя някаква ръчка и вратата на люка бавно се затвори, докато се сля с корпуса на снаряда. В този миг потокът дневна светлина прекъсна и вътре светна изкуствено осветление. Без да ни обръщат внимание, двамата мъже се отправиха към контролното табло.

Погледнах робите, които бяха с мен. Момичето и двама от мъжете седяха на пода, а третият говореше нещо успокоително на човека, когото бяха докоснали с електрическата палка. Той не беше добре: трепереше неудържимо, не можеше да владее мускулите на лицето си, клепачите му бяха тежко отпуснати, а от устата му се стичаше струйка слюнка.

Обърнах поглед към екраните и забелязах, че със запалването на изкуственото осветление вече можеше да се види какво има в основната част на корпуса. Тук, натъпкани едно до друго, се намираха пет чудовища. Всяко от тях вече се беше настанило в подобна на нашите прозрачна еластична торба, но значително по-голяма. Гледката на тези противни същества, увиснали по този начин, беше твърде комична, но не по-малко отвратителна.

На другите екрани се виждаше, че все още имаше много хора около снаряда. Няколкостотин души, повечето от които роби, бяха заети с изтегляне на различни части от съоръжения, намиращи се до този момент около дулото на оръдието.

Изминаха много дълги минути без някакво видимо раздвижване на нашия апарат. Двамата мъже в черно проверяваха апаратите пред себе си. Сетне най-неочаквано целият снаряд се поклати и на екрана се видя как тръгва назад. Друг екран показваше какво става от задната му страна — избутваха ни бавно към дулото на снежното оръдие.