![Машината на пространството [The Space Machine - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/8/8/8/mashinata-na-prostranstvoto-the-space-machine-bg-download.jpg)
Машината на пространството [The Space Machine - bg]
- Автор: Прист Кристофер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Машината на пространството [The Space Machine - bg]». Краткое содержание книги:
VI
Многокраката машина, закачена за носа на снаряда, ръководеше операцията. Щом той стигна до началото на барабана за изстрелване, усетих как температурата вътре започва бързо да спада, сякаш металният барабан беше изкуствено охладен и изсмукваше топлината на снаряда; в същото време на големия екран се виждаше как от колата, контролираща нашето движение, бликат мощни струи вода. Приспособлението, което разпръскваше водата, се въртеше около корпуса, след него в кръг летяха и водните струи. Успях да видя само това, защото машината навлезе в барабана след нас и закри и последния лъч дневна светлина.
Въпреки електрическото осветление, вградено по вътрешните стени на цевта на оръдието, на екраните не се виждаше почти нищо. През металните стени на снаряда до слуха ми стигаше само слабото свистене на водата.
Температурата вътре продължаваше да спада. Скоро стана почти толкова студено, колкото през онази първа нощ, която прекарахме с Амелия в пустинята и ако не бях посвикнал с условията в този смразяващ и враждебен свят, щях да си помисля, че сигурно скоро ще умра от бялата смърт. Зъбите ми тракаха неудържимо, когато чух звук, от който вече бях свикнал да се плаша: режещ дрезгав глас, който се разнесе от малка решетка в челната кабина. Скоро забелязах как един от мъжете в черно дръпна някакъв лост и поток топлина нахлу в нашето отделение.
Продължителното придвижване по барабана за изстрелване все още не спираше. След първите няколко минути, които двамата мъже отпред прекараха в трескава работа, сега те бездействаха и чакаха края на операцията. През това време аз наблюдавах екрана, показващ чудовищата; едното от тях, което беше най-близо, както разбрах от екрана, не откъсваше хладните си изразителни очи от мен.
Най-после придвижването спря и за миг настана дълбока тишина. Бяхме стигнали дъното на цевта, където се намираше подложка от дебел пласт лед, спиращ по-нататъшното ни движение. Изчакахме контролиращата ни машина да приключи с обливането. На екрана, отразяващ задната страна на снаряда, се виждаше, че от леда ни делеше не повече от инч.
От този момент нататък всичко тръгна гладко и бързо. Колата, която ни избута, беше откачена от снаряда и бързо се отдалечи. Само за няколко минути тя напусна цевта.
На екрана, отразяващ събитията пред носа, се виждаше вътрешността на цялата цев чак до онази светла точка, през която влизаше дневната светлина. По цялата дължина барабанът за изстрелване беше подплатен с дебел пласт лед.
VII
От малката решетка в челната кабина отново се разнесе режещият глас на чудовището и четиримата роби, които бяха заедно с мен, побързаха да изпълнят заповедта. Пристъпиха до прозрачните торби, като не забравиха и пострадалия си другар и му помогнаха да нахлузи материята около себе си. Направи ми впечатление, че и мъжете в предната кабина се пъхат в торбите, които се спущаха пред контролните прибори.
Огледах се и видях, че едната от прозрачните торби в нашата кабина е закачена така, че от нея бих могъл да наблюдавам какво става в челната кабина, но единият от робите точно в този момент се мушваше в нея. Не исках да загубя тази благоприятна позиция, дръпнах мъжа за рамото и замахах гневно с ръце. Без да се противи, той се измъкна и се отдалечи към друга свободна торба.
Стиснах здраво чантата на Амелия и се промуших през цепнатината, все още недоумявайки защо е всичко това. Щом се озовах вътре, материята увисна край мен като перде. Почувствах, че някъде отгоре постъпва чист въздух, така че въпреки притеснението от затвореното пространство в торбата не беше непоносимо.
Видимостта ми към кабината с уредите беше намалена, но въпреки всичко виждах три от екраните. Това бяха тези, на които се виждаше какво става пред, зад и встрани от снаряда. Последният екран, естествено, беше съвършено тъмен, защото от всички страни снарядът беше обгърнат от стените на барабана.
Неочаквано силна вибрация разтърси корпуса и в същото време усетих, че политам. Инстинктивно пристъпих назад, за да запазя равновесие; нищо не се получи, защото материята около тялото ми здраво ме държеше. Чак сега схванах част от функциите на торбите — колкото повече цевта се вдигаше, толкова по-плътно ме обгръщаше прозрачната материя, която всъщност ме държеше да не падна. Така че когато издигането спря, се оказа, че не мога да направя никакво движение. Краката ми не докосваха пода и на практика лежах, а цялата ми тежест беше поета от торбата. Оръдието не спря да се повдига, докато не застанахме под ъгъл около четиридесет и пет градуса към хоризонта.