Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка». Краткое содержание книги:
— Всъщност инженерството няма много общо с движението — намеси се Боранова. — Към повърхността ни придържа повърхностното напрежение. Този ефект ще се проявява само докато сме на повърхността на течността. Щом веднъж попаднем в тялото на Шапиров, въздействието му ще изчезне.
— Но какво ще кажеш за това движение нагоре-надолу, Наталия? Не му ли въздейства?
Боранова се загледа в уредите пред нея, по специално в малък екран, върху който се виждаше хоризонтална линия, която непрекъснато трепкаше, без да се отклонява от центъра. Като се изви и надигна така че гърба го заболя, Морисън успя да я забележи.
— Толкова е устойчив, колкото и ръцете ти, когато си трезвен, Аркадий — каза Боранова.
— Но не по-добре от тях, нали? — проехтя смеха на Дежньов.
„В гласът му прозвуча облекчение“, помисли си Морисън и се зачуди какво ли имаше предвид Дежньов, когато спомена за възможното въздействие.
— Какво става сега? — попита Морисън.
Доколкото си спомняше, Конев говореше за първи път, откакто започна миниатюризацията.
— Всичко ли трябва да ви се обяснява?
— Да! — отвърна разпалено Морисън. — На вас всичко ви е ясно. Защо да не го обяснят и на мене?
— Албърт е напълно прав, Юрий — намеси се Боранова. — Моля те, сдържай темперамента си и се дръж прилично. Скоро ще се нуждаеш от помощта му и се надявам, че той няма да бъде толкова неучтив към тебе.
Раменете на Конев потрепнаха, но не каза нищо в отговор.
— Ще ни изтеглят в цилиндъра на спринцовката, Албърт — продължи Боранова. — Операцията ще се извърши дистанционно.
И почти незабавно, като че ли цилиндъра очакваше да чуе думите й, около тях се спусна сянка, която ги погълна. Единствено пред тях за кратко време се виждаше кръг светлина, а след това и той изчезна.
— Закрепиха иглата към спринцовката — спокойно обясни Боранова. — Сега ще трябва да изчакаме.
Неочаквано вътрешността на кораба, която до този момент беше напълно тъмна, се изпълни с бяла светлина, мека и по-успокояваща от преди.
— Отсега до края на пътуването няма да има външна светлина — рече Боранова. — Ще разчитаме единствено на нашето собствено осветление.
Морисън озадачено потърси източника на светлината. Изглежда, че се намираше някъде в прозрачните стени.
Калинина, която забеляза учудването му, поясни:
— Електролуминесцениция.
— Но какъв е източника на енергията?
— Имаме три микродвигателя работещи с термоядрен синтез — тя го погледна гордо. — От най-добрите в света. В света!
Морисън не й отвърна. Понечи да й спомене за американските термоядрени двигатели, които се използваха на най-новите космически кораби, но какъв смисъл имаше? Един ден светът щеше да е свободен от разпалените междунационални спорове, но този миг все още не беше настъпил. Засега, щом тези спорове не се изразяваха в насилие или заплаха за употребата му, все още бяха поносими.
Дежньов, който се беше отпуснал назад в седалката си, с ръце зад главата, заговори, очевидно имайки предвид слабо светещата стена пред себе си:
— Някой ден, вместо тази процедура, ще увеличаваме цилиндъра на спринцовката, ще я поставяме около кораба с нормални размери и ще миниатюризираме всичко наведнъж. Тогава няма да има нужда от тези микроскопични маневри.
— О, нима можете да правите и обратното? — полюбопитства Морисън. — Как го наричате? Максимизация? Гигантизация?
— Никак не го наричаме — вмъкна остро Конев, — защото не може да бъде направено.
— Все пак, може би някой ден…
— Не — настоя Конев. — Никога. Физически е невъзможно. Миниатюризацията изисква много енергия, но за увеличаването е нужно почти безкрайно количество.
— Дори и ако е свързана с относителността?
— Дори и тогава.
Дежньов издаде неприятен звук с устни.
— Ето това са твоите физически ограничения. Някой ден ще видиш.
Конев повторно потъна във възмутено мълчание.
— Какво чакаме сега? — попита Морисън.
— Да завърши окончателната подготовка на Шапиров — отвърна Боранова, — след което ще последва придвижването на иглата и вкарването ни в сънната артерия.
Докато тя говореше, последва нов тласък.
— Това ли е? — обади се Морисън.
— Не още. Просто изкарват въздушните мехурчета. Не се безпокойте, Албърт. Ще разберем, когато го направят.
— Как?
— Много просто. Ще ни кажат. Аркадий поддържа връзка с тях. Не е трудно. Фотоните на радиовълните се миниатюризират докато пресичат преградата отвън навътре и се деминиатюризират, когато я прекосяват в обратната посока. Необходима е малко енергия — по-малко, отколкото е нужна на светлината.