Гордостта на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гордостта на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Променят се изразените емоции — каза той и отново наклони бродерията. — От спокойно лицето преминава в… — Кавана промени ъгъла и по гърба му пробягна студена тръпка. — От спокойно до ужасено. Истински ужасено.
— Само него — повтори Фиббит. — Два пъти мина покрай мен. Първия път преди седем дни, втория — два дни по-късно.
Кавана загледа бродерията, опитвайки се да изтълкува промяната. Беше непосилно за ума му, особено в пет сутринта.
— Колчин, съзнанието ми е още замъглено. Можеш ли да разбереш какво изразява това лице?
— Да, сър — отвърна Колчин. — Първия път е било точно преди новината за нападението на Доркас от завоевателите. Втория — веднага след това.
— Това обяснява промяната на настроението — намеси се Хил.
Кавана отново наклони бродерията и дълго разглежда изплашеното лице.
— Не — бавно каза той. — Не, не е само това, има и нещо друго. Тук наистина има изразен страх, но има и нещо друго. Има елемент на… не зная на какво точно. Вина или срам, или чувство на неизпълнена отговорност. Нещо такова. Фиббит, сигурна ли си, че не знаеш кой е този човек?
— Не го познавам — настоя Фиббит.
— Мисля, че Лий не може да не го познава — каза Колчин. — Или поне има някаква идея.
Кавана поклати глава.
— От Лий няма да научим нищо — рече той и остави бродерията на дивана. — Но имаме по-неотложна работа, а вече загубихме прекалено много време с тази бродерия. Хил, позвъни на Тева и му кажи да подготви кораба за отлитане. Колчин, иди и избери пътя, по който трябва да минем, за да избегнем хората на Бронски. Заминаваме!
Той прекоси приемната и отиде в спалнята.
— Какво ще стане с мен? — попита Фиббит.
— От теб зависи — каза Кавана, докато сваляше халата си. — След като свършим работата си на Доркас, с удоволствие ще те върнем в Улу. Но ако предпочиташ, можеш да почакаш тук Бронски или мрачанците да те изпратят директно у дома. Избирай!
Сандуулийката енергично заклати глава.
— Не вярвам на Бронски — категорично заяви тя. — А сега се страхувам и от мрачанците. Но ако дойда с вас, ще ви изложа на опасност.
— Не се тревожи за това — успокои я Кавана, докато навличаше простия шлосерски гащеризон, който беше измъкнал от багажника на колата. Не беше дреха за бивш депутат от Севкоорд, но беше удобна и се обличаше бързо, а за момента това беше по-важно, отколкото външният му вид. — Бронски може да отправя мъгляви заплахи, но истината е, че няма правно основание, на което да се позове.
— Но…
— Сър? — На полуотворената врата се показа Колчин. — Беда. В края на коридора край асансьора чух спор. Надзърнах и видях хората на Бронски и двама бурталци.
— Бурталци?!
Колчин кимна.
— Спорът, изглежда, става все по-шумен. Трябва да се опитаме да изчезнем преди да са започнали да стрелят.
— Правилно — съгласи се Кавана, седна на леглото и започна да се обува. Сблъсъците между хора и бурталци винаги завършваха с насилия. Особено с такива типове като помощниците на Бронски. — Някаква идея как най-добре да се измъкнем?
— Не можем да използваме асансьора, поне това е сигурно — каза Колчин. — Бихме могли да слезем по стълбите, но мисля, че е по-добре да се спуснем по аварийните шахти. Не е много чисто, но е много по-бързо. Освен това има голяма вероятност хората на Бронски да не ги наблюдават, което едва ли е вярно за стълбището.
— Звучи добре — съгласи се Кавана. Стомахът му се сви на топка. Аварийните шахти, както повечето аварийни съоръжения, бяха нещо, което никой нямаше да очаква да използуват. Но и той не изгаряше от желание точно сега да направи първия си опит, за да спусне по тях.
— Къде са тези шахти?
— Най-близката е на три метра от вратата. Лесно можем да я използваме, дори ако Бронски и бурталците престанат да спорят и ни забележат.
Прилична на крак на паяк ръка докосна рамото на Кавана.
— Това лошо ли е, Кавана? — попита колебливо Фиббит. — Какви са бурталците?
— Големи, силни, настроени враждебно към хората същества — обясни й Кавана. — Но не се тревожи. Всичко ще се уреди.
— Настроени враждебно към хората? — повтори Фиббит и на лицето й се изписа недоумение.
— Много враждебно — каза Кавана. — Дължи се на някогашните многократни опити на хората да променят тяхната култура, за да отговаря на фарисейското и настойническо поведение на нашите лидери.
— Враждебното им отношение не е само към хората — добави Колчин. — Те всъщност не харесват никого. Не зная какво мислят мрачанците, та им разрешават да се разхождат свободно из Миг-Ка Сити.
— За щастие това не е наш проблем — каза Кавана и се изправи. — Да тръгваме.
Хил вече беше открехнал вратата и чакаше със зареден пистолет. През тясната пролука Кавана чуваше ясно идващите от дъното на коридора гласове.