Гордостта на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гордостта на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Кажете по каква работа сте дошли и ще преценя — отговори Кавана.
Един от по-младите мъже от групата промърмори нещо под нос и пристъпи към началника си. Хил се премести и застана на пътя му. С крайчеца на очите си Кавана видя, че Колчин също се премести. Четиримата посетители имаха вид на хора, свикнали да действат със сила, тоест бяха хора, каквито Общността назначаваше в света на неотдавна предадената на мрачанците бивша икроманска колония. Въпреки това, ако прибегнеха към сила, макар и двама срещу четирима, Колчин и Хил щяха да се справят.
Бронски може би също го разбра и вдигна ръка. Подчинените му с нежелание отстъпиха назад.
— Предпочитам да се разберем с добро, лорд Кавана — каза той и извади една папка. — Всъщност не се нуждая от разрешението ви, за да вляза.
Кавана взе папката и я отвори. Дипломатическият паспорт на Бронски беше впечатляващ, но тук, на мрачанска територия, нямаше особена тежест. Червената карта на временното мрачанско правителство за неограничени пълномощия обаче беше нещо друго.
— В такъв случай влизайте — каза Кавана, отмести се и показа червената карта на Колчин. — Хил, покани господата да седнат.
— Няма да е необходимо — каза Бронски и мина зад преградното стъкло. — Искаме само сандуулийката и веднага се махаме.
— Сандуулийката? — учуди се Кавана. Тримата помощници на Бронски минаха покрай Хил и се насочиха към приемната.
— Да, сандуулийката — повтори Бронски и тръгна подир хората си. — Фиббит не знам коя си Улу. Разбирате какво имам предвид, нали?
— И за какво ви е Фиббит не знам коя си Улу? — попита Кавана.
Бронски спря.
— Макар че това не е ваша работа — каза той и се огледа, — трябва да ви уведомя, че сандуулийката е депортирана.
— Депортирането е отложено с един ден — възрази Кавана.
— Значи отлагането е анулирано — отбеляза Бронски. — Къде е тя?
Кавана се огледа. Приемната беше обзаведена в мрачански стил, със странна мебел и произведения на изкуството, всички насочващи вниманието към един кът, заемащ четвърт от стаята. Дълги тесни кресла и заоблени столове фокусираха вниманието още по-нататък към нежното трептящо сияние на една скулптура в ъгъла на салона. На едно кресло беше подпряна рамката с бродерията, над която работеше Фиббит, но сандуулийката не се виждаше.
— Сигурен ли сте, че я депортират? — каза Кавана.
— Попитах ви къде е сандуулийката, лорд Кавана — каза Бронски, без да отговори на въпроса, и отиде до креслото. Тримата му подчинени вече бяха в коридора, който водеше към трапезарията и спалнята на апартамента. Хил понечи да ги спре, но Кавана го погледна и поклати глава. Според мрачанското законодателство, когато се отнасяше за немрачанци, червената карта имаше силата на закон.
— Какво е това? — попита Бронски откъм дивана.
Кавана се обърна и видя, че офицерът гледа подпряната на дивана рамка с бродерия.
— Бродерията, която поръчах да ми направи Фиббит — каза той.
Бронски го погледна, после отново погледна бродерията.
— Изобщо не прилича на вас. Ваша ли е, или на сандуулийката?
— Моя е.
— Дайте да видя разписката.
— Още нямам разписка.
— Тогава е на сандуулийката — каза Бронски. — Ще я взема.
— Момент — каза Кавана и пристъпи към него. — Това е безсмислено. Не можете ли поне да ми кажете какво става?
За момент Бронски като че ли го проучваше, после изсумтя:
— Разбира се, че ще ви кажа какво става. Става това, че преди четири часа моят шеф ме изкара от леглото с две новини: първата, че мрачанците имат проблем с някаква сандуулийка, която не иска да напусне Мра-миг. Втората, че някакви хора се мотаят из града и си пъхат носа, където не им е работата. Скоро ще стигнем и до вас. Засега ще откараме само сандуулийката. Ще ни я дадете ли с добро, или не?
— За да бъда абсолютно честен, ще ви кажа, че не зная къде е — каза Кавана. — Ако я няма тук, сигурно е излязла, докато съм спал.
Бронски пак изсумтя.
— При тези телохранители, които не пускат пиле да прехвръкне? — Той остави рамката на дивана. — Хайде де, излязла!
— Моите телохранители също имат нужда от сън — отвърна Кавана и се опита да запази спокойствие. — Нещата й са още тук… Сигурен съм, че ще се върне. И с ваше разрешение ще ви кажа, че напразно губите и време, и енергия. И не само своите. Във всеки случай сутринта щях да отведа Фиббит от Мра-миг.
— Може би тъкмо затова е изчезнала — кисело предположи Бронски. — Зная, че на ексдепутатите не им се вярва, но понякога в тази вселена нещата стават по непознат за тях начин. — Той погледна над рамото на Кавана и попита: — Открихте ли я?