Аз съм номер четири

— Е, отсега нататък вече можете да разчитате на мен — казва Сам. — Ще направя всичко по силите си, за да ви помогна да спрем могадорианците. Най-вече, защото съм убеден, че именно те са отвлекли баща ми.

— Благодаря ти, Сам — казва Анри. — Най-важното нещо, което можеш да сториш, е да си мълчиш за тайната ни. Ако някой друг разбере, това може да доведе до нашата смърт.

— Не се притеснявайте. Никога няма да кажа на никого. Не искам Джон да си използва силите срещу мен.

Разсмиваме се, отново благодарим на Сам и той подкарва пикапа си. Анри и аз влизаме в къщата. Изтощен съм, въпреки че спах по пътя на връщане. Лягам на канапето. Анри сяда на стол срещу мен.

— Сам няма да издаде нищо — казвам.

Той не отговаря, гледа единствено в пода.

— Те не знаят, че сме тук — продължавам аз.

Той ме поглежда.

— Не знаят — казвам. — Ако знаеха, щяха сега да ни проследят.

Той не казва нищо. Не издържам.

— Няма да напусна Охайо само заради някакви предположения.

Анри се изправя.

— Радвам се, че си намерил приятел. И смятам, че Сара е страхотна. Но не можем да останем. Започвам да събирам багажа — казва той.

— Не.

— Когато приключим с багажа, ще отидем в града и ще купим нов пикап. Трябва да се разкараме оттук. Може и да не са ни проследили, но знаят, че за малко не ни хванаха и че може все още да сме наблизо. Вярвам, че мъжът, който се е обадил на списанието, наистина е заловил един от тях. Това беше неговата история — че е хванал един, че го е измъчвал, докато проговори, и после го е убил. Не знаем с какви проследяващи технологии разполагат, но не мисля, че ще им отнеме много да ни открият. И когато това стане, ще умрем. Заветите ти се проявяват и силата ти расте, но въобще не си готов да се биеш с тях.

Той излиза от стаята. Сядам. Не искам да напускам. Имам истински приятел за пръв път в живота си. Приятел, който знае какъв съм и не го е страх, не ме мисли за изрод. Приятел, готов да се бие заради мен, да рискува живота си. И имам приятелка. Момиче, което иска да е с мен, дори без да ме знае кой съм. Което ме прави щастлив, заради което съм готов да се бия или да рискувам живота си, ако трябва да я защитя. Още не са се проявили всичките ми завети, но доста от тях са вече налице. Обезвредих трима яки мъжаги. Нямаха никакъв шанс. Сякаш се борех с малки деца. Можех да правя с тях каквото си искам. А и вече знаем, че хората също могат да се бият с могадорианците, да ги залавят, нараняват и убиват. Щом те могат, аз ли няма да мога? Не искам да напускам. Имам приятел, имам и приятелка. Няма да напусна.