Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
На свой ред и аз обясних:
— Афродита ми показа благосклонността си, когато ми сложи свещена препаска пред стените на Ефес. У мен звънти само едно име, смея да го произнеса единствено пред богинята, ако тя ми се яви. — Огледах се и видях зацапания от изпражненията на гълъбите двор, грубите стени и разядените каменни глави на бикове. Стори ми се, че всичко е някак незначително и нищожно, затова прибавих: — Не вярвам богинята да си направи труда този път заради мен.
Жрецът пренебрегна думите ми, и ни покани в жилището си, където ни почерпи с евтино вино, докато ни обясняваше от какви храни да се въздържаме преди срещата с богинята. Обърна се към Микон и каза многозначително:
— Ти си лечител и разбираш навярно, че богинята не желае да приемате никакви билки, докато се подготвяте.
Той все още говореше, когато изпитах силно желание да стана и да отида при извора на богинята. Коленичих при колонадата и се загледах в тъмното си отражение, докато ми се зави свят и ми се стори, че сънувам. Тръснах глава, за да се осъзная и се върнах при другите, които тъкмо си тръгваха. Жрецът сложи ръка на рамото ми и каза:
— Недей да се отчайваш. Вярвам, че богинята ще ти се яви и ще те освободи от грижата ти.
Щом ме докосна, усетих, че бодростта ми се възвърна и жрецът не ми приличаше вече на кисел старец, а по-скоро на учител, комуто можех да се доверя. Не разбрах как, но изведнъж нещо ме накара да кажа:
— Бил съм в Делфи. Срещал съм се с Пития. Каза, че ме познава. Но тя беше неспокойна, бясна жена. На теб ти имам доверие.
Той почака другите да се отдалечат.
— Идваш отдалече.
— Идвам отдалече — повторих аз. — Отивам още по-надалече.
— Посветен ли си? — попита ме той.
— Нямам представа какво имаш предвид — казах. — Знам само, че едно име е оковало душата ми и ме кара да търся богинята.
— В това има скрит смисъл — отговори той. — Явно е, че богинята иска да дойдеш. Тя със сигурност ще ти се яви. Който оковава, той може и да освобождава.
Привечер Дорией и Танаквил отидоха в храма, готови да прекарат нощта в бдение и в очакване на богинята. Ние двамата с Микон стояхме будни до късно и пиехме от виното на жреците, за да изострим възприемчивостта на духа си. Докато пиехме, аз отхапах сушена смокиня, но трябваше веднага да я изплюя, защото ми стана лошо от вкуса й.
— О, хранителните предписания на богинята започват да ти действат! — възкликна Микон.
Не бях съгласен с него и му казах, че жрецът не ми е забранил да ям смокини, но според Микон това било нещо обичайно, когато на човек му предстои да участва в тайнства или да бъде посветен в тях. По време на предварителния пост човек копнее за някои от всекидневните обикновени храни, но постепенно те му опротивяват. Жреците нарочно омагьосват някои от храните, за да изпитат готовността на подготвящите се за тези тайнства.
— Жрецът на Афродита от Ерикс, с когото говорихме, е извънредно опитен ясновидец. Доколкото разбирам, той не се нуждае от свещени дрехи и омагьосани предмети, за да служи на богинята. О, аз наистина изгарям от любопитство да видя дали ще ми се яви богинята! В какъв ли образ ще ми се яви!
Той избухна в смях и аз го последвах. Опитах се да хапна пак от смокинята, но отново я изплюх. Пихме още вино с майстора, който беше направил восъчен отпечатък на челюстта на Танаквил. Той ни разказа за изкуството си и заяви, че го е изучил в Картаген. Новите зъби правеше от слонова кост и ги прикрепяше със златни телчета към все още съществуващите зъби в устата на пациента си.
— Но след всичко това човек може да яде само надробена храна — каза той.
Каза ни също, че етруските можели да прикрепват направените зъби по-добре и от истинските. Ала май са само хвалби, допълни той.
На сутринта, когато Дорией и Танаквил се върнаха при нас, те бяха неотлъчно заедно, не се изпускаха из очи и не отговаряха на въпросите ни. Двамата си легнаха и спаха чак до вечерта. А когато се стъмни, към храма тръгнаха Микон и Аура. Дорией се събуди и поиска да му се приготви вечеря. Той нарече Танаквил „гълъбицата на Афродита“ и ми призна, че има намерение да се бракосъчетае с нея.
— На първо място — започна той, — тя е най-прекрасната сред жените. Аз и по-рано мислех така, но в храма Афродита я докосна и лицето й заблестя като слънце, а тялото й подобно на пламък ме погълна и аз разбрах, че тя е единствената жена в целия свят. Второ, тя е приказно богата — Дорией броеше на пръсти. — И трето, благодарение на знатния си произход и предишните си бракове тя има много полезни познанства из тукашните места. Досега чисто по женски не ги дооценяваше, но аз пробудих честолюбието й.