Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
На виковете ни отвърнаха Дорией и Танаквил, които дотичаха заедно със стопанина на дома и слугите. Домакинът ни взе да кърши ръце и да се жалва, че това е лошо предзнаменование и за как точно вчера ми бил разказал за търговеца от Занкле, но скоро дойде на себе си, и посочи лицето на Аура:
— По-добра смърт не може да се пожелае на никого. По лицето й се чете от какво е умряла.
Микон беше съкрушен, че не се е съобразил по-рано със слабостта на Аура. Тежестта на пътуването, напрежението от очакването, безсънната нощ и преживяното в храма я бяха изморили прекалено и сърцето й не беше издържало. Домакинът каза, че човешкият живот е предварително отмерен и никой не може да избяга от смъртта си дори накрай света.
— Това може би е единственото, което знаем със сигурност и за което можем да се доверим на боговете — заключи той. — Дайте да я отнесем в храма и да възхвалим щастливата съдба на тази млада жена, чието тяло ще бъде изгорено на клада от бели тополи върху мраморното възвишение до извора на богинята, а прахът й ще се съхранява в жертвената урна на храма: тъй се постъпва с праха на тези, които са умрели от любов.
Микон се разрида — може би от мъка, може би от описанието на този обичай. Танаквил взе да го утешава:
— По всичко си личи, че богинята е изпълнила желанието ти, Микон. Нима ти не искаше мълчанието на Аура? Сега тя замлъкна навеки. А и този брак въобще не беше за теб. Ти си самотен мислител и не си създаден за брак. Родителите на момичето ще бъдат поласкани, че тя е умряла в Ерикс, където идват всички, наранени от любов, готови да изпият маковата отвара или да срежат вените си над извора на богинята с надеждата, че пепелта им ще се пази в храма.
Докато Микон седеше скръбно, захлупил лице в дланите си, Танаквил и стопанинът се разпоредиха покойницата да бъде измита и да бъде отнесена в храма. Дорией, който също се опита да ободри Микон, го потупа по рамото.
— Недей да скърбиш! Аура беше тази, която ти се хвърли на шията. Съвсем друга е работата с Танаквил: цяла зима се мъча да я уговоря да ми стане жена. Ето защо нашият брак ще бъде траен, а ти ще забравиш за твоя и паметта за него ще се разсее като дима от погребалната клада.
— Повярвай, Микон — добавих аз — не съм виновен за това, което се случи. То беше неизбежно и може би така е най-добре. Нима би могъл спокойно да живееш със съзнанието, че е достатъчно някой друг мъж да докосне жена ти, и тя ще загуби и ума и дума от блаженство?
Микон избърса сълзите от подпухналите си страни.
— Прав си, Турмс, не друг, а самите богове ми изпратиха това изпитание. А крехкото тяло на жена ми не е могло да издържи подобно нещо — сякаш мислейки на глас, продължи: — Аура беше прекалено възбудима още когато я срещнах. После тя стана дори по-чувствителна и направо се разтапяше, щом я докоснех. А още по-късно и това не беше нужно, достатъчен беше само намекът за мъжка сила. Жените са непредсказуеми в тези неща. Чувал съм за някаква жена от остров Родос, която в младостта си изпадала в екстаз при вида на определен вид поливна кана. По-късно, когато се омъжила, бракът й не й донесъл щастие — тя презирала мъжа си, докато той не се сетил да вземе със себе си каната в съпружеското ложе. Нещата потръгнали и тя му родила осемнадесет деца.
Тези приказки го разсеяха и той се отърси от отчаянието. Същата вечер се събрахме в двора на храма, където беше вдигната клада. Аура, облечена в богати одежди и със седефени гребени в косите, беше приготвена за изгаряне. Храмът бе пожертвал благовония за кладата. Микон запали огъня и възкликна:
— В името на богинята!
По съвет на жреците не бяхме извикали оплаквачки, а млади танцьорки с венци от цветя в косите, които изпълниха танца на богинята около кладата и пяха химни в нейна чест. Високо нагоре към ясното вечерно небе се издигаха езиците на пламъците. Миризмата от изгаряща плът беше притъпена от уханието на благовонията и всичко беше тъй красиво, че ние проляхме много сълзи и пожелахме и за себе си такава прекрасна смърт на такова свещено място. Но в главата ми се въртеше една мисъл: дали Аура би умряла, ако някой друг, а не аз се бях докоснал до нея?
Когато кладата изтля и Микон покани всички на погребална вечеря, мислех, че бдението ми ще бъде отложено, но познатият ми жрец дойде при мен и допря рамото ми.
— Дойде твоят ред за среща с богинята.
Последвах жреца и ми се струваше, че не за първи път преживявам всичко това. Той ми заповяда да се съблека и разгледа тялото ми. Повдигна с палци клепачите ми и се вгледа в бялото на очите ми, след което духна в устата ми и най-накрая попита откъде са се взели белезникавите белези по лактите и хълбоците ми. Отговорих му, че са от изгаряне, но не се впуснах в подробности и не му казах, че именно аз съм подпалвачът на храма на Кибела в Сарди. След като привърши с прегледа си, жрецът намаза с мас мишниците и гърдите ми и ми даде някакви билки, с които да намажа стъпалата и дланите си. От докосването му усетих тялото си някак безтегловно, като въздух. Бях преизпълнен с възторг.